Мартин Худик (1988) живее и твори в Братислава, Словакия. През 2013 година излиза дебютната му стихосбирка „Скрити в докосванията“ (изд. „Сдружение на словашките писатели“), която спечелва наградата „Иван Краско“ за най-добър дебют на автори до 35 години и второ място в анкетата на сп. „Книжно ревю“ за Дебют на 2013 година. В края на 2015 година издава своя втора стихосбирка „Пътен (без)порядък“ (изд. „Сдружение на словашките писатели“), която бива номинирана за Наградата на Сдружението на словашките писатели за 2015 година в категория „Поезия“. През август 2018 година излиза и третата му стихосбирка „Усещане“ (изд. „Сдружение на словашките писатели“). Член е на „Сдружение на словашките писатели“, Словашкия ПЕН-клуб, редакционния съвет на списанието за съвременна литература и изкуство „Dotyky” („Докосвания“) и член-основател на Братиславския литературен клуб „Brak” (“Отпадъци“).
Прераждане
разпръснат прах
на ръба му се чупят делата
а кората ги помни всичките
бръчка след бръчка
до самата същност
където се ражда човекът
прикован на кръста
С боси нозе
наближава есента
влизаш в градината
с боси нозе
вървиш по росата
чуваш само стъпките си
молиш глината за милост
когато ябълковото дърво
се наклони вечер към теб
ще си припомниш
вкуса
на познанието
Кръгове на летоброене
Лятото задрямва
в нападалите листи,
следваща бръчка в дървото.
Опитваш се да ги разчиташ
като пътна карта,
но всичко, което те измъчва
узрява с времето.
Там, където е раснал яворът
си засадил втори,
на пътя, който ще преброи
твоите кръгове на летоброене.
Шах-мат
Понякога ме превръщаш в кон,
тогава скачам при твоите нареждания,
води ме любовният мирис
и посоката „L” на шахматната дъска.
Отдавна нямам статус на крал,
по-скоро се преструвам на пешка,
която никога не е прикривала
желанието си да събира овациите ти,
за които се бори в любовната игра.
Трудно се променят правила,
няма да се боря за това.
В играта на Любов в шах-мата
последният ход принадлежи на жената.
Превод от словашки език: Димана Иванова
