Петър Борковец (1970) е роден в Лоуновице под Бланик в Средна Чехия. Работил е като редактор на литературното издание „Souvislosti“ (Отношения), на вестника и в едноименното издателство „Lidové noviny“ (Народен вестник) и на „Literární noviny“ (Литературен вестник). В момента работи като драматург на литературното кафене „Фра“. От 1990 год. досега е издал петнадесет книги – с поезия, проза и текстове за деца, между които са книгата с кратки разкази и бележки „Берлинска тетрадка. Записки от Сент Назар“ (2008), книгата с разкази „Lido di Dante“ (2017), стихосбирките „Разстилане в тишината“ (1990); „Килия, гадателна, пътуващ куклен театър“(1991); „Пътека“(1994); „Между прозореца, масата и леглото“ (1996); „Работа на полето“(1998); „Needle-Book“ (2003), „Любовни стихотворения“ (2012) и второто й допълнено издание „Верниш” (2015), „Хербарий на нещо по-лошо“ (2018) и стихове за деца „За какво мечтаят“ (2016) и „Нещата от живота ни“ (2017). Негови цели стихосбирки или издания с избрана поезия излизат в Германия, Австрия, Италия, Румъния и Великобритания. Самият той превежда руска поезия на 20-ти век и издава антологията с руски поети „До вавилонските реки“ и избрано от Владимир Набоков, Владислав Ходасевич, Юрий Одарченко, Евгений Рейн. В сътрудничество с кореиста Владимир Пук превежда антологията с корейска поезия „Ясен месец над голи планини“ в две класически форми „сиджо“ и „каса“. В сътрудничество с Павел Щол издава стихосбирка с избрани стихове „Тетрадка антени“ на латвийската поетеса Лиана Ланга. Редактор е на годишното издание „Най-добрите чешки стихотворения“ за 2015 год. Бил е на писателски резиденции в много европейски градове като Отенсхайм, Кремс, Сен-Назар, Грац, Брюксел, Волезел, Братислава, Лайпциг, Берлин и др. Носител е на наградите „Иржи Ортен“ (2005) за стихосбирката „Пътека“, „Норберт Казер Прайз“ и „Хуберт Бурда Прайз“ (2001) за стихосбирката „Работа на полето“, “Поетик доцентур по литература” от Дрезден, премия „Томаш Храх“ за превод на „Орестея“, годишна награда на Литературния фонд за цикъл от четения в кафене „Фра“ (2009), наградата „Федригони Кард котюр“ (2017) за книгата „За какво мечтаят“. Има десет издадени книги и на немски език.
Из стихосбирката „Верниш“1, (изд. Фра, 2015)
Прорез
Совата диша в нощта.
Представям си кръга на устните й.
Влизам в гората от самите сови
с примамка за ели, представям си.
Денем яворът е прорязан,
а сега е любвеобилен като куче.
Стои в клина ми, лиже ме,
върти отрязаната си опашка.
Водно конче
Задните части на водното конче
са въздушно сини.
Размахва ги като вражеско оръжие.
И въпреки това – нищо. Три сини линии, блясък.
Почина любовникът ми
(малко затлъстял, винаги потапяше кануто под водата),
всъщност не харесвам мъже
и никой не е починал.
Госпожа Мехва
Прекарвам най-хубавите си моменти с теб,
Трудно ти устоявам,
Имаш толкова прекрасна душа и добро сърце,
по-красиво и от на ангел,
но въпреки това трябва да устоявам.
Може би не ми личи отвън,
но отвътре изгарям от копнеж по теб.
Най-тежките ми моменти са когато не си с мен.
Колко пъти не е възможно да се търпи дори.
„Ти си първият, който ми показа какво е любов,
това чувство когато си влюбен в някого,
въпреки че само сме си писали
и били заедно навън няколко пъти.
Все още мисля за теб.”
Il Nostro Delta
В нашата делта е тихо,
дъщерите спят, жената спи,
в нашата делта е тихо,
тихо е в делтата, в тях.
Лягам отново сред доматите,
мама ми звъни отдалеч,
чаплите пазят доматите,
а делтата ухае с мириса й.
4.11.2014
Big in Japan
Правиш това, което правех аз,
всичко е вече минало, знам.
Нещата са толкова прости,
когато си голяма в Япония.
Превод от чешки език: Димана Иванова
