Молотов
уж се обичат
или поне тя винаги го казва
среща някого и му заявява с най чистосърдечния си поглед –
аз го обичам този
дори обичам е твърде слаба дума
обожавам го
всичко по него и в него е смисълът на шибания ми живот
след което обичайки се
те се напиват в най долнопробната кръчма в квартала
чукат се като животни
и дори си разменят по няколко шамара
после
всеки от тях повръща в собственият си дом
заспива на старото си канапе
и няколко дни не си говорят
което не е причината или поводът за още едно напиване
този път поотделно
и се срещат и с други хора
важното е да имат обща приказка
мача
бурята
няколко бедствия
или един твърде сложен литературен анализ
гарниран с повече водка
без мезе
има достатъчно общи познати и културни ценности
които да бъдат внимателно дисектирани
и така…
докато пак се срещнат по стълбите
и тя каже:
абе копеле аз те обичам
а той си спомни отново колко добре ухае косата ѝ
колко страстни са устните ѝ
и покорни ръцете
всъщност докато му говори тя го гледа а погледът ѝ
е онзи същият замечтаният
и потръпва
затова нищо не казва а отключва вратата си
докато я държи за крайчеца на кутрето
вади евтин салам и евтина водка
върху вестник от отминалото столетие
и ѝ казва:
искаш ли да ти напиша стих
докато крещи наум:
чукай ме, кучко!
