ПЕТ НАЧИНА ДА СЕ СЛУЧИ ЕСЕНТА
Дима Политова
ТЯ
Наоколо е.
Кротко чака То да извърви последното
парче от авенюто си.
Идва коронована,
опитомена,
без болка долу да свали листата,
да погали капките,
а земята да залее с тъмна охра
и
със сладост езика ни...
* * *
БАГРИ. Последно парче от златно лято –
уж светло и красиво, но
вкопчиш ли се в него,
крехко,
капризно и трошливо.
Дочува тропота на колесница и
въздухът в клоните просветва.
С последно слънце в косите
есента
с палитрата на багрите рисува –
кърваво
от гроздовете на лозята,
от бала на листата – златното
... и ръждавее земята в последна
охра, уморена въздишка и есенна сладост...
* * *
Оранжева импресия. Спира дъха на облаците, попива
спокойствието ми с овалването на сълза ...Пак е есен .
Ще се случа ли?
Оглеждам се в жълтото и се виждам червена...
ОБИДНО КРАТКО
Увяхват цветя
изчезват дни
часове
времето - обидно кратко
недостатъчно дори за стих
и тиха усмивка
от свян и конфликт с него
отлагам те
и ще те изгубя
без призрачната ми фантазия
да те е рисувала
под светлината на светулка...
щрих с четка на греховна луна
песен на щурец
вълнение
слабост
сладост
и аз
ЕСЕННИ ИМПУЛСИ
То е ... хубаво.
Не знам точно
какво е, стига ми Това –
прави ме знойна.
Отблъсква и смайва,
завърта мислите ми...
На улицата ми се губи,
не ме слага в очите си...
ретро жест да скъса стрък,
да ме погали
като в ням филм, ретро печален
Светлина и порив,
дрипави мисли,
красива –
или е рано, или е късно –
не знам дали съм тук..
ИМПРЕСИЯ
Шушне есента
с перука
в нюанс изтънчен беж.
Довява вятър рехав дъжд
и скръбни ноти –
вокал на плътен алт
затихва в стон.
Само залезът звъни тихо
и оранжево...
