Колелото на времевъртежа
Сърцето на празнотата бие непокорно
и заглушава собствените ни мисли
Тъй шумно е наоколо
а предпазлива е есента
пухкава е зимата
предизвикваща е пролетта
пясъчно е лятото…
Но сезоните не са нашата религия
Ние крачим напред към нищото
И все по-напред в него
Кой ли навива неръждясващата пружина
на това колело на времевъртежа…
Тайнопис
Шевицата е код
изписан върху ризите от моите прабаби
Те са тетрадката на тяхното познание
Забравен в раклите на времето
дреме този тайнопис
и чака ден отдалечен
в който с теб ще сричаме по синия
червения и кръстния им бод
оставил отпечатъци
от капките на незасъхващата кръв
на нашите предци
Усещам как фалшиво пеем песента
която вече е на хиляди години
облечени в конфекцията на века
наричан днес съвремие
Резка*
Смисълът е в резката
оставена да напомня върху
смълчаната врата на храма
от брадвата на жена с характер
Век и половина тя не заздравява
И нека има кой да разказва
тази история за смисъла
* Поезията е краткият начин да кажем нещо, да очертаем щрихи от една история. Зад това стихотворение стоят исторически факти, свързани с църквата “Свети Георги Победоносец” в Смолян, построена през 1858 г. Председателят на храма свещеник Георги Атанасов разказва как в първите години след изграждането й в нея служенията, а и надписите върху иконите са само на гръцки език. И ни води до вратата на храма, за да покаже дълбоката резка до бравата: “Било е през 1876 г. Рано сутринта на Гергьовден български свещеници влизат да служат в църквата, но малко по-късно гръцките духовници идват заедно с един архимандрит. И гледат – жени стоят наредени пред вратата. Баба Табакова, която по онова време едва ли е била баба, държи брадва. Когато ги вижда, тя я забива във вратата на църквата и отсича: “От днес тук ще се служи само на български!”. Гръцките попове отиват при пашата да се оплачат и той праща войници да арестуват непокорните свещеници. Баба Табакова събира жените от махалата, за да настояват задържаните да бъдат освободени. Пашата ги пуска с думите “Нали сте християни, разберете се помежду си.” Българите казват, че няма да отстъпят храма, и затова гърците си изграждат дървената църква “Свети Дух”, от която в оригиналния й вид днес е запазена само дървената камбанария.” Много история има в нашите храмове, – продължава отец Георги, – но трябва човек да се поразрови.
Резката върху вратата на храма може и да се заличи, не оставим ли резки в паметта.
