СЛОВОТО ИСКАМ ДА РАЗПЛИСКАМ, С ДЪХ НА ПАРФЮМ Когато моят ден е поезия – приемам я като монолог – аз бъркам в този “джоб” всеки ден, вземам от там изгрев и залез, сезони и събития, емоция и надежда... ТЯ е радост, любовен вопъл и кротко танго, преклонение пред живота и ... ПРИЧАСТИЕ * SMS Знам – името ми без глас изричаш и аз го чувам, щом новоизлюпени мравки по шията ми плъзват... знам, това е твоята мисъл за мен – вкусна, тръпчива, жадна... * ВЕЧЕР този град със замлъкнали улици сграбчен в есенен миманс все пак е неоново вечерен неописуемо красив и ти си ...някъде там * SMS мисля за нежността тъмна на ръцете ти, очите ти... диря, с моите да срещна – и макар цвета им да не зная, там ще искам да остана... * Изправяше ме нощем за глътка чай, с лимон, много лимон - да изтрие възторга, да изправи миглите ми с капки, които падат твърдо, размазват грима на клоуна в мен, уморен от фалшификати, в магазин за дрънкулки... * Кротка тъга – в нея всеки пристъпва сам с молитва за сбъдване, а едно ноктюрно все към мен се връща., като есенна река – на моя бряг съм аз, а на другия – далечен, привкус – нещо свежо, пикантно, сочно, изпепеляващо ей, въздухът хлипа от възторг - тогава мир със себе си намирам и...измислям дива нежност, както и теб човече, точно теб... * SMS Мой личен провал е да не е до мен тиха наслада – да мисля за него безсмислено красив възхитително безсрамен красотата да не прави нищо – негов етичен провал ... * Есента се случва в косите ми - разпиляна извън времето , къдри се в пространството с измислено докосване – остава аромата си във въздуха - есен - с изтънчена празнота и скършена делничност ме оголва и ограбва... * А утрото е ранно и запалена тишината. Какво си, сияен ден, с нямото слово, с жеста на багрите и с шепота на желан вятър? ЕЙ, вземи перо от закъсняла птица, засвири, приласкай в интимността си мен и светлата самотност на душата ми, в едно избрано денонощие... * Словото исках да разплискам... без адрес...
