* * *
Когато си нямам никого
се скитам по улиците в безтегловност,
оставям главата си да се отвори
в широкото пространство,
сградите се превръщат в черепни стени
и побират
светлините и светофарите,
пулсациите на движението
висящите обещания.
Аз съм градът,
когато си нямам никого.
2014
* * *
ти беше в лъчите на заминаването –
песента на птиците и мъртвите корени
се сливаха в ирисите ти;
аз не намирах думите, които да кажа
(макар да преобърнах езика си),
затова ти нашепнах цитат от другиго:
“преживяхме няколко живота”
и в нито един не достигнахме
до разцъфтяване
