Реквием на едно оцеляване
Живяхме без банани,
Иначе си имахме бананова република
Гледахме с жадни очи витрините на кореком
Нямахме дънки, но имахме купонна система за хляба
Имахме манифестации и месо в сряда и петък
И заспивахме с историята на Зоя Космодемянская
от всекиго според възможностите, всекиму според потребностите
Учеха ни, че трябва да сме еднакви
Оцеляхме и след дъждовете на Чернобил
И след падането на Берлинската стена
След подпалването на Парламента и взривяването на Мавзолея
Оцеляхме и при Нека дойдат танковете
И през Лукановото управление, даже и през ЖанВиденовата зима
Оцеляхме през валутния борд
И в чакалнята на Евросъюза
Оцеляхме докато погребвахме родителите си
Докато обличахме децата си със секъндхенд
Животът ни отхапваше от мечтите парче по парче
Минута по минута
И ставахме ръбове
Оцелявахме
На ръба на ноктите си
На ръба на дните си
На ръба на възможностите си
На ръба на бръснача
Малко по малко
Вкопчени с последни сили за ръба на мечтите си
За свобода на словото
На решенията
На избора
Бяхме ръбове
Всеки с вярата си и със собствените остриета
Бавно дълбаехме невидимите си коловози в дните
Остарявахме
Час по час
Минута след минута
После дойде пандемията
И отново се налагаше да оцеляваме
Затворени в собствените си домове
В телата си като черупки
И от отломъците на живота си строяхме стени
В които оцеляваме
Някак си
В безръбие
Но вече нищо не е същото.
