Камил Боушка (1979) е член на поетична група „Фантазия”, публикувал е в едноименния поетичен сборник „Фантазия” (изд. „Дауфин”, 2008). Поетичният му дебют е стихосбирката „Огън след празненство” (изд. „Фра”, 2011), за която бива номиниран за наградата “Магнезия Литера” в категориите „Поезия” и „Откритие на годината”. През 2015 г. издава втората си поетична книга „Хемисфера” (изд. „Фра”, 2015). Третата му стихосбирка „Инвентура” (изд. „Фра”, 2018) е номинирана за наградата „Магнезия литера” в категорията „Поезия”. Публикува поезия и други текстове в множество чешки и международни литературни издания и антологии.
Из стихосбирката „Инвентура” (изд. „Фра”, 2018)
Инвентура
Човекът е бил някога благодарен на праха, някога е коленичил пред праха и му е бил благодарен за всяко местенце, в което е могъл да се скрие. Някога човек е давал цялото си сърце на праха, само да може да премахне с метличка всички местенца, да измете зрънцата и фъндъчетата, дори когато вече няма нищо за метене, човекът понякога е коленичел пред собствените си длани, слагал ги на покривката и се молел за трохички, за всяка бучка от твърдото хлебче, за да могат дланите да галят и да даряват смисъл, човекът понякога напасвал гърбовете на книгите в етажерките, понякога поливал поляти цветя и си казвал, че в края на краищата всичко ще е както трябва, казвал си, че човекът ще го има накрая, че човекът понякога и накрая и говорил на човека, понякога в посока на човека, друг път в противоположна на него посока и си казвал и говорил, защото нямало какво да се каже, нямало понякога и после криел дланите си между краката, за да не вижда ръцете, понякога зъбите му били пълни с ръцете му, които метат и даряват смисъл на меката повърхност, човекът е бил понякога и отново понякога благодарен на праха и коленичел пред праха за всяко местенце, в което е можел да се скрие и си попее за всяко зрънце прах, въпреки че вече нямало никакъв глас след ръцете или човека, защото нямало какво да се каже, защото преди слънцето след слънцето никой не иска да стои.
Инвентура
Когато имаш вулва или пенис, имаш средство за възпитание, мислене и власт. Когато имаш орган, има нов човек зад вратата. Но сега, в тези преломни времена, не говорим за органи. Ерос е правилната дума. И ти знаеш, че Еросът е евгенично съоръжение. Знаеш много добре, че идеалната общност се изгражда чрез елиминация и възпитание. Не се страхувай да работиш върху човека. Полезното е красиво и вредно, страшно. Работи върху човека. Той е податлив на промени, лабилен и крехък. Старай се да го правиш по секси начин, селектирай и презентирай. Селектирай така, че най-хубавите мъже да се съвокупяват с най-хубавите жени, а най-грозните мъже с най-грозните жени, но не забравяй, че това трябва да става по най-тайнствения начин. Не се страхувай от философско насилие, то е съблазнително и освен това, еволюционната теория може отново да се практикува и Дарвин е в обучението на курса. Избери си платформа, най-добре в Педагогическия факултет и кандидатствай за стипендия. Ще ти се отдаде лесно, ще видиш. Когато имаш вулва или пенис, не трябва да се страхуваш от сродничеството на величието и ужаса. Става въпрос всъщност за най-съвършеното възпитание, за създаването на бъдещия човек чрез отглеждането му, и от друга страна – за унищожаването на несполучливите. Знаеш добре, че чрез всяко израстване до висините и величието, човек израства също така в дълбочина и ужас. Фридрих Ницше е с теб. Естественият избор е също с теб и той е евгенично съоръжение и той е Ерос, а Еросът е игра, а играта – символ на света. Всичко се нарежда когато имаш вулва или пенис.
Инвентура
Човекът задрасквал и преписвал, човекът задрасквал и преписвал човека, напъвал сухожилията си и наслоявал задраскванията в задраскания човек и казвал обичам те и нямал синоптично време, нямал синоптично време за думите си, човекът нямал никакво синоптично време, защото задрасквал и преписвал човека до изтъркването и се заплел в задрасквания и празното пространство и отново в празното пространство, човекът бил любовното заплитане с празното пространство, ах, човекът казвал обичам те и постоянно задрасквал и преписвал всяко облаче в човека и човекът без облаци нямал никакво синоптично време за човека, но казвал обичам те и човек обичал човека без облаци, ах, и сладкият аромат около разцъфтелите люлякови храсти и белите цветове на черешите и свежата зелена трева и песента на косовете над хората без хора пропил въздуха и стиснал сърцето.
Превод от чешки език: Димана Иванова
