…За различията –
в мненията за нестандартната, наричана още ”несистемна поезия” – някои не могат да я преглътнат. Бърборене по темата няма, само дето не се приема, нито коментира, случва се дори да се изтрива…
Мистериозен, обаятелен стил – любовта в такъв стих е пътуване, приятелство, нежност, еротика, многообразие до свещенодействие – така поезията е катарзис на болката, страдание, а любовта – религия…
Меланхолията, наричана свещено чудовище, разбунва тези, които има какво да покажат, чувство или усещане, бягайки от сдъвкани или оповестени горещи неща от ежедневието…
горещо кафе
топъл шал и чадър,
готова да се гмурна в очите
на есента,
да обходя с поглед белезите и
с един спомен
за топлината на очи,
в един крехък миг,
а в него няма нито гордост,
нито унижение … само
тихо разминаване –
… защото вали
Пътеките се покриха с шума, стъпките се губят.
Към края си върви ноември, съблякоха се моето
дърво и магнолията.
Вечните истини – всичко следва своя ход, хармония
и малко доверие, че си бил обичан… когато вали…
——————студено
октомври си отиде
към края си пълзи ноември
погалих бялата си дреха
събрах тишината –
комода ги погълна
приготвих шапката от лама
очарователна и мила тъга
цветно мълча –
акварел
