Лабуд Н. Лончар е роден в Иванград, днешно Беране. Поет, прозаик и колумнист. Пише поезия и проза. Организатор на много културни събития и промоции. Основател и президент на международната асоциация на литературните творци и художници „Неказано” от Бар.Член е на Сдружение на писателите в Сърбия и на Международното сдружение на литературните творци и художници „Неказано” в Бар, както и на много други сдружения на писатели в социалните мрежи. Представен е в около петдесет родни и чуждестранни антологии. Носител е на много значими международни и черногорски награди и признания. Издал е пет стихосбирки: „Раждането на сълза“, „Изоставена“, „Обратната страна на една мечта“, „Ако заглуша песен“, „Котва на нощта“ и книга с разкази „Всички оставят следа”. Основател и редактор е на списанието за култура и изкуство „Неказано”, както и на едноименното списание за хайку „Неказано”. Той е и основател и главен редактор на портала за култура и изкуство „Неказано”. Основател и създател е на фестивала на любовната поезия „Поет – Фар”. Живее и работи в Бар.
Ела при мен
Ела,
ела при мен.
Ела веднъж в леглото ми
и донеси Луната между гърдите си,
крила на пъстри птици,
шум на чист поток,
шепа ягоди,
откос на пшеница,
отдавна разказана лъжа,
срамна усмивка и
молив за рисуване на пеперуда
на корема.
Шепа с камъчета и
лебедови пера за под възглавницата.
Поляна под мишницата,
меки стъпала
и сърце, което бие бурно…
Само в леглото
недей да носиш
песента на птица
и аромата на утрото
защото често носи със себе си
мириса на смъртта.
Под звездите
Разхождам се под звездите
стъпвам по болезнените спомени,
с наметало от тишината на снега
и аромата на миналото
докато мъртва птица
в гърдите ми плаче.
Баят звездни тишини
приспивни песни
докато на рамото
умореното минало сънува утрото.
Под звездите
в гърдите мъртва птица
говори в мълчание.
Превод на български език: Димана Иванова
