може би
котките идват на този свят
да ги има
а не да имат
козината им е мека
от упованието
което ги съпътства навсякъде
състоят се
от безусловна любов
към живота си
нищо че битието им е далеч по-мизерно
от битието на човека
може би това е
и причината
котките да получават по девет живота
присъствието ни си заслужава
понякога ми се ще да познавам човек
който е успял
да си разчисти сметките с живота –
който е пил и си е платил
бих седнала с него на една маса
в очакване да ми каже
докато мълчи или докато се смее
че присъствието ни си заслужава
дори само заради пейзажите
или някоя последна сълза
която си е вече усмивка
заради загубите които стават придобивки
заради всичко което всъщност е течно
заради хората и любовите
които са други дъждове
заради чувствата които нямат чадъри
заради разума който има чадър
но не спира дъжда
наистина ми се ще да познавам човек
който е успял
да си разчисти сметките с живота –
който е пил и си е платил
стига светът да работи по този начин
ами ако присъствието ни е знак на обич
и е безвъзвратен дар от създателя?
тогава бих седнала на една маса
с някой който е пил и е безмерно признателен
и казва
димът от цигарата
се разхожда невъзмутим
поздравява любезно
паякът
който плете мрежа
в левия ъгъл на стаята
неотразимият глас на Висоцки
пее
че всичко не е както трябва
пуша и съм съгласна
внезапно в стаята
влиза един слънчев лъч
и казва –
че всичко е длъжно да не е както трябва
за да се създаде
каквото трябва
прави мед
някъде някой разказва света
с шарени думи
и събира прашец
от въздухът
който е цвете
може да е човек
може да е пчела
или сбор от човек и пчела –
но когато разказва света
прави мед
солта на земята /разказ в бяла стихотворна форма/
сутринта бях на естествен театър
който де разигра в хранителното магазинче
на най-незнайното село на света
някаква стара жена с благи бръчки
и с класическа забрадка
купуваше 12 хляба
невинно попита магазинерката:
– все не знам датите кой ден е днес –
а тя й отговори:
– 29-ти февруари вторник
– затова вече нарастват дните –
рече старата жена и добави три пъти:
– благодаря господ здраве да ти дава –
и си тръгна
а пред магазина я чакаха търпеливо
дружина от четири обични кучета
и една обгрижена бяла котка
гледах ги как пристъпват всичките
бавно бавно нагоре по пътя към хълма
вероятно и към тяхната къща
едвам възпирах ръцете си
исках да ръкопляскам
спонтанно бурно и дълго
разпознах солта на земята в тази стара жена –
смирено нехайна за дните и датите
може би даже и за годините
защо не и за животите
животът е над всичко
птиците пеят
най-новите си песни
картината която виждам
съдържа каменни стълби
допускам
че са извор на пътя
по който вървя
навътре
със затворени очи
и безразлична
дали е прав
дали е крив
животът е над всичко
пише на невидимия билборд
който гледам
всяка сутрин
сред пейзажа отсреща
а един напет котарак
подчертава написаното с опашка
