Дамян Пейзон / Поезия

Page 24

19

Nuit-éclair
je n’ai vu que toi
qu’une suite de dioramas déjà
oubliée

Tu es arrivée
Comme un train
à grande vitesse
que j’ai attendu
et qui ne s’est jamais arrêté

Ce matin je ne retiens
que ton absence
mais je n’oublie pas
que tu existes

Nous nous sommes ratés
ce sont des choses qui arrivent

Demain nous ferons mieux
que de ratrapper le temps perdu

20

À force de tourner en rond
j’oublie ton carré de lumière
qui brille là-haut
depuis ma naissance

Tu es trop loin de moi
pour me faire voir

autre chose
que le mur
qui nous sépare

Il faudra
des années
pour qu’il tombe
de lui même

Je l’ai construit pour que
juste
tu puisses le voir

Cri

Page 9

Cri
sans larmes
Cri
né
du non-dit
Cri
qui assèche
ma langue natale
Cri
que j’écris

Voilà
Ce qu’il me reste

Donner (encore), p. 33

Ce qui pèse
la perte
de ne pas être
là
ou plutôt d’être
ce mendiant
à la main
qui tremble d’attendre
l’autre main

Ce qu’elle pèse
dans ces yeux privés
de lumière
pour voir
l’autre main
à ma portée

Ce qu’elle pèse
dans ce pauvre corps
affamé
toujours affamé

p. 46

Touche
l’intime sanctuaire
du père invisible

Allume
un cierge
de l’intérieur    depuis la grotte

Regarde bien
ses parois
abîmées

l’insondable
vide

sans lui

la chute
de pierres

comme

une révélation
qui dépasse
la prière

au nom de sa mort

Les mots d’Iren

(Contre-sort)

Page 47

ce qui l’attendait
résidait dans l’album-photo

(prise avortée – où le désir ?)

“ le flash de la matriarche“

flagrant-déni d’une seule solitude

le délit du ‘’patriarche”
(encore le fils en héritage)

“tout s’alignait pour
féminiser une éclipse“

“(Elle – courbait le cours
des béances promises)”

“à la risée de tous”

(Еlle – cherche les mots qui
parachèvent la bouche des signes)

(Elle – trouve un étranglement)
(souffle-souffre au bord-béatitude)

(Elle – réouvre le “Tu” identificatoire)
(se fier au singulier)

(dilemme-connivence entre
deux méconnaissances)

“son autre aborde une hermétique”

Страница 24

19

Нощ-мълния
единствена тебе видях
върволица от диапорами
вече забравени

Покрай мене мина
като бързия влак
дето чаках
а той не пристигна

Тази сутрин ми остана
само твоята липса
но помня
че те има

Разминахме сe
И това ще мине

Утре ще можем и повече
от това да наваксаме изгубеното време

20

От толкова обикаляне в кръг забравям
обкръжението на светлината ти
дето там горе сияе
от самото ми начало

Толкова далече си от мене
да ми покажеш

друго
освен стената
дето ни разделя

Години
ще минат
докато сама
падне

Издигнах я да можеш
само ти
да я видиш

“Вик”

Страница 9

Вик
без сълзи
Вик
роден
от мълчането
Вик
който пресушава
майчиния ми език
Вик
който изписвам

Единственото
което ми остава

Да дадеш (още), стр. 33

Колко тежи
загубата
да те няма
или по-скоро да бъдеш
просяка
с ръка трепереща
в очакване
на другата

Колко тежи
в тези очи лишени
от светлина
слепи за
ръката
към мен протегната

Колко тя тежи
в това измършавяло тяло
гладно
все тъй гладно

страница 46

Докосни
съкровеното светилище
на незримия баща

Запали
свещ
отвътре    от пещерата

Вгледай се
в стените
порутени

непроницаемата
пропаст

без него

срива
на камъните

като

откровение
по-проникновено
от молитва

в почит на паметта му

Откъс от ръкопис в процес на издаване

(Противобор)

Страница 47

онова което я очакваше
бе в албума-снимка

(ненужно зачената – а желанието?)

“светкавицата на матриархата“

явно-отрицание на единствена самота

престъплението на “патриарха”
(все още синът по наследство)

“съгласуване за да
омалодуши елипсата“

“(Тя – отклоняваше посоката
на предначертаните следствия)”

“за всеобщ присмех“

(Тя – търси думите които
завършват устата на символа)

(Тя – се сблъсква със задушаване)
(дъх-страда на прага-блаженство)

(Тя – разгръща наново “Ти-то” на оприличаване)
(доверие в единственото число)

(дилема-съвместимост между
две непознанства)

“нейният двойник заговаря една херметичност”