Всеки може да направи възможното.
Невъзможното е привилегия на смелите.
Огън и жупел, а ти си подсвиркваш до котлето извряло
от щастие и облизваш с очи последната капка на млякото
в Млечния път. Притежаваш въртящия свят и превързваш ръцете
на космически рицари, изгорели от допир с Галактиките.
Кумири на страсти и тъмни желания, приковани мълчат на Дървото от Рая.
Нечестивци и блудници, сребролюбци, окаяни грешници се тълпят и ридаят.
Тържествувай в ръка с последната ябълка, обладана от червей, после
я сложи на главата си. Робин Худ е последният, забил в нея стрелата си.
Моли се така: Отче наш, Който си на небесата, да се свети Твоето име!
Омразата в мен очисти. С презряна любов не ме срещай, дори отсъди
мярката обич, що не се мери с аршин. Прости празнословието на
скверното ни мълчание. Безгрешност ни дай в отчаяние.
Сътворяващо. Не се побираш във времето. Няма дни,ни часове.
Разбираш, че не ние създали сме времето, а то създало е нас.
Блажени вярващите в златно сечение между глупост и мъдрост. О, скръбен наш дял!
Непредсказуемо страшно е да се променяме. Началото край е, а между тях– суета.
Непокорни сме. На кого? На родители? Мислим, че така раждаме себе си?
По-късно ще сложим мярка за съпоставимост. Шепотници и клеветници,
с горделивост и наглост самозванци превземат ни пешките в играта житейска на шах.
Измислителят на злини се смее. Допаминът вероятно наследствен е: Кон на g8 и Мат!
Не убивай! Шестата Божия заповед. Същото: не гневи се безпричинно на брата си.
Значи, бъди милостив и проглеждай в нещата.Прости. Светостта си спести.
Не убивай с думи, с погледи яростни. Змийско гнездо не разбутвай и кълбо от оси.
Не убивай радостта. Ода от сбъднати веронадеждолюбови, нека във нас да звучи.
Напускай, напускай копторите, грешките. Не търси оправдание,защото нямаш вина.
Ти си човек. Прелюбодействал си с помисли,с действия. Противоестествен ли си?
Паякът оплита си паяжина, смокът разтваря уста. Не вижда на светло, сляпа е совата.
Виси с главата надолу прилепа,маймуната пощи глава. Буревестник лети пред дъжда.
Златоносните жили набъбнали са по ръцете на богините. Неверници разнасят венеца
от тръни. Кирки кънтят в обелиските. Зеят разбити царските изби. Крадливи, безумни
тълпи нещо рушат.Непривично-обидно е да се трудят.Крещят.Отвличат по презумпция
шепата смях. Вземете си пръст, колкото искате.Само тя ще остане след вас!
Защо обвиняват лисицата,че с опашка преследвача обърква, а кукувицата снася
яйцата си в чуждо гнездо? Не са благонадеждни търтеите, нито старото жълто листо.
Изпираме дрехите си и ги окачваме. Изкачваме Дървото на живота облечени в голота.
Предначертани сме. Едните да лъжат за истината, а другите с нея да променят света.
Аз няма да те изоставя. Не страдаш от користолюбие и знаеш,че сребролюбието
е коренът на всяко зло – ми каза Бог със апостроф. На ближния не взе, а се раздаде.
Наежих се- отвърнах аз.Което ми се стори ценно взех,а другото забравих. Беше чест
да го живея на шега. Животът е за смелите. Животът е това, което е – МЕЧТА!
Илияна КРЪСТЕВА
