И така, остават тези трите: вяра, надежда и любов; но най-голяма от тях е любовта.
Послание на ап. Павел до Коринтяни
Алелуя! Всевиждащо око. Купол стар, иконостас. Лъч се спуска,
звън отеква в каменни колони. Нар и жълти хризантеми дар
пред Седемстрелната икона. Боже, опази и сохрани. Амин!
Свещ угасна и дъхът ми секна. Кандилото на пода вятърът разби.
Бисерна водата от аязмото прелива и блещукат
благодарните монети на надеждата на дъното.
Сребърни ръце поднасят изцеление. Целувам ги.
Опростена и обичана. Греховете си събувам. Боса съм.
Вярвам! Вълчица вие в мен от страх. Непонятна съм за другите.
Мога, мога и сама да се изправя. Просто не намирам думите.
Стъпвам в пеперудени крила, после коленича и се моля.
Те ре ри ре ри рем, Те ре ри ре ри рем – сърцето пее песента на Богородица.
Гроздове с лозниците вплетени са в дверите. Светлина в ресниците.
Мирисът на бял тамян. Кръжащи птици в лампадите и полилеите.
Червено кадифе и филигран. Разпятие. Певците извисяват глас
по невмите. В спиралата на стълбите амвонът чака своя проповедник.
Десница. Расо. Благослов. И леко на душата се отдава
да прелети под арката възбог и на кръжилката да кацне.
А долу, във краката на Господ – две майчици се молят, децата си играят.
И все е ден, и няма нощ. Трептят от хорската любов свещиците и плачат.
Енигма. Кръстокуполни кубета. Кръст огрян. Гълъби превзели са розетките.
Проскърцващите порти тежко се отварят. Народът пъпли, свежда поглед,
прекръства се и влиза сред горящите елеи по мраморни пътеки. Мека тишина.
Иска ти се да се сгушиш в крило на ангел там, където Девата люлее Младенеца.
Животворящ, прегръщан, носен, влачен, обсипван с камъни, пропит от кръв е Кръстът
на Голгота. Вещае Възкресение без смърт и време без предел по Божията воля .
Неспирно се провлачва потокът богомолци, чакащи докосване. Частицата от него – лечител
мощен, способна е на чудеса за обезверените от мъка, които безпощадно са дамгосани.
Замислих се за светците от стенописите, за пророците и редовете на иконостаса,
за хората живели преди векове, за стоицизма им, за мъдростта и кротостта, с която
всички мъки са понасяли. Източени нагоре, облечени във пурпур и позлата, в лицата им
изписана е светлина и строгост, невинност навявяща тъга, търпение и вяра.
Източника животворящ, окъпал е икона в аязмото. Вода облива Свети Йоан и изцерява.
Кръстителят живее там, нагазил в река Йордан – Спасителя той благославя. Вселил се в
секвоята, живяла векове отсечена на две. Той бди в ръце с Евангелие пред храма.
Чешма, като във Витезда със чучури и кръст голям, по пътя от кипариси водата си предлага.
Йехова, Емануел, Агнецът жертвен, Троицата Свята: Бог, Син, Светия дух са слезли на земята.
Триединството челото осенява. Ума и разума се просветлява, а после осеняваме сърцето,
за радостта и болката ни отговорно. Допрем ли дясно рамо, прехвърляме на ляво – ще си
възвърнем силите телесни. Ръце за труд ще се приготвят. Благата ще добием лесно.
Короната от тръни е Венецът на живота. Смъртта надмогната е със кръвта пролята на Голгота.
Как тръните се впиват и по-дълбоко, и по-дълбоко. Вените пулсират от болката жестока.
Устата се пропукват и гъба със оцет поднасят им. Потта е кърваво-червена. Главата клюмва,
като на птица покосена в полет, небето се раздира и в тътен земетръсен люшва се земята.
Любовта е дълготърпелива, милостива. Любовта не завижда. Любовта не се превъзнася,
не се гордее, не безобразничи, не търси своето, не се раздразнява, не държи сметка за зло,
не се радва на неправдата, а се радва заедно с истината. Всичко премълчава,
на всичко хваща вяра, на всичко се надява, всичко търпи. Любовта никога не отпада.
/по Коринтяни/
Молитвата написах със сърцето. Но Бог е провидял една, за да я казва всеки. Над мен
кръжаха ангели и бършеха сълзите ми. До мен седеше кротко дядо Добри с протегната
ръка душеспасително. Шептяха укротени, напуснали света на сенките, душите на
умрелите. Във всеоръжие блестяха арахангелите с войнствата. Отвори се небето.
Неведоми са пътищата Господни. С кого и как, защо ще ни сведе съдбата е замисъл,
а не въпрос. Гордостта ни пречи да осмислим, че не можем да подложим на
съмнение божието проявление. В кораба пътуваме с попътен вятър, но нещо ни
тревожи. Сеем бури, жънем ветрове. Но Кормчията ни води към спокойни брегове.
Опрости греховете наши Господи – очи издигнали, в сумрака на надеждата се молим.
И не въведи нас в изкушение – човеци сме, с недостойнствата и слабостите си се борим.
Но бидейки човеколюбив и благ, ти безответно ни обичаш. Душата чувства, а ума разбира.
Вървим, следите ни се губят някъде, а значи носил си ни на ръце, когато бавно сме умирали.
Присъних се на някого, в одежди бели като лебеди. Червени, косите ветропоказатели се
надпреварваха с безвремието. На облачето хрисимо, полюшвах благи намерения, обичах
искрено безумно другите. Да бъда себе си копнеех. Привързах с корабно въже товара на
спомени с трагичните последствия. Запях с ангелите и си запазих място в сърцето на Твореца.
Разумна никога не бях, по камъните в реката на живота се подхлъзвах. Падах и се изправях
пак, и раните с усмивка ги превързвах. Не си мислете, че съм златотърсач и ще промивам
пясъци, за да открия слънцето. Не съм родена за това, от кожата ми някой да направи тъпан.
Правилата определям. На никого не преча. Обичам да е сложно и опасно. Бог ми е свидетел!
Със сомнабулите протягам две ръце, по покривите нощем се разхождам. В мен едно пораснало
дете открива шарени дъги и бърза да ги подари на хората. Люлея добродетелите, изписвам ги
да не изчезнат в храма върху белите стени или в нашийник на бездомно куче. Нямам време
да се награждавам, от добрина към добрина вървя, доброто по вятъра разпръсквам.
Така и не успях да се презапася. Храна за път, вода и раница. Дошли сме голи във света,
а другото ми казаха, че е от дявола. На бой и глад не свикнах да търпя и ритвах си менчето.
Залъгвах се – по мед и масло всичко ще тече, ще договоря с дядо Боже битието. Разпъвах
се в четирите посоки на света, ридах на кръста /петата посока/ и се прославих със търпение.
Увлечени да се доказваме, затворени в затворения кръг не забелязвахме, че губи се спиралата
на времето и никаква следа освен харман, на който нищо не расте, на другите ще завещаем
временно. Пропускахме да се вестим в църква, свещица скромна да запалим. Не ни достигна
храбростта за точката на невъзврат. Вървяхме и препускахме, но не продължавахме.
Фанфари ще отзнаменуват победата над злото, ще се прегръщат и ще си хортуват хората.
Самозапалена искра ще освети лицата. Камбаните сами ще зазвънят. Камъкът на гроб
Господен печата ще разбие и ще се отмести. Ще бъде ден Велик – светлик на любовта.
Не, няма власт, която да отнеме неотнимаемото. Неугасимо вечен е горящия къпинов храст.
Херувими, серафими, всички чинове небесни бдят над крехкото ни съществуване.
Пътищата откриват ни случайно неслучайно. Знаците поставят и разместват бъдещето.
Сънища изпращат да предупредят за битките, за раните от злите сили. Преподават ясно.
Никога не ни предават, а ни прегръщат нежно, вместо някой, който сме обичали. Обичат ни.
Центробежни сме. Привличаме. Не оставаме незабелязани. Обичани, обичащи.
Свръхчовеците на Ницше в „Тъй рече Заратустра“. Несъмнено правилни, когато
опростени сме и неизбежно грешни, когато ненаучени сме да прощаваме. През бездната
на времето строим мостове за вярата, надеждата и любовта и преминаваме през него.
Чисти помисли и чисти намерения ни съпътстват до Едем. От чешмите мед и масло капе,
а ветрила – опашки на пауни в златно, синьо и зелено с всевиждащи очи ни наблюдават през
игличките на кедрите. Под седемцветните дъги от седем добродетели, стъпкани в калта
невидима са седемте ни смъртни грехове. Ангелите с арфи свирят радостно – тържествено.
Шир, шире небес си Богородице, Всеблаженная. Държиш в ръце покрова си
и защитаваш ни. Подкрепяш и ни предстояваш пред Господа с умиление. Ти,
най-достойна сред достойните, майка и закрилница на бедните и слабите.
Всеоросенное руно, единствена Девица родила нам Спасителя. Преблагословенная!
Ще се завърнем в тихото пристанище. Ще пуснем котва във дълбокото. Ще се простим
със тези, дето не умеят да привързват мачтите, да дават вахти, в безкрайното море до
болка да се взират, премръзнали да се прибират по каютите, когато ледени са палубите.
Когато улиците станат тесни, ще си намерим кръчма за да вдигнем тост за себе си.
Ъндърграунд. Подземно царство. Обезумели люде. Христос ще слезе в Ада,
грехът ни първороден да измие и стане Вторият Адам. Оборена е тъмнината и
Светлина прогонва мрака. Така в житието пребиваваме, несретни в този
свят намираме утеха, защото вечен е животът, а смъртта е тленна.
Юда, ненавиждам твойте трийсет сребърника. Толкова ли струва обожанието, верността
и обичта ни? Не е честно да се обесиш със срама си. Сам! Много са за бесене. Не е честно.
Прощавам ти, прощавам им. Предателство, заради самото предателство. То не е за всеки.
Така е трябвало, така се случи. Сбъдна се пророчество. Светът се срути за да израстне нов!
Яслите чакат в звездната нощ Младенеца. Тримата влъхви отправят се вече на път и ослите
вървят все на Изток, натоварени с дарове – смирна, злато и тамян през пустинни полета.
Звезда пътеводна над Каспар, Мелхиор, Балтазар осветява небето. Иисус е положен във
слама и повит с топлина от любовта на света. Спасителят на света се роди! Радвай се Дево!
Илияна КРЪСТЕВА
Любовта,като философско понятие изведено на семантично ниво и в частност любовта към Бог,се свежда до разбирането за предопределеното ни място на непривързаност и свободата да бъдем открити в усещанията си за нея.Благодаря на професор Терзиев за честта да я покажа,чрез него.
Утре отново ще е ден, ще е време на очаквани и неочаквани поздрави, на непрестанни благодарности, на пожелания, които няма дори да чувам, а ще повтарям кимайки своята трогнатост от забелязаното внимание. Какво ли ще ми донесат множеството многократно повтарящи се благопожелания – ден в който мислите ще бъдат възпрени от телефонни обаждания, електронни съобщения и други такива, в които ще очакваме да се притискаме към очакването за бъдещото добро. Каква измислена илюзия на благоденствие в ден, който отчитаме в календара на преживените години.
И благодаря за смутното мълчание на този пореден ден, но нямам отговор какъв съм и какъв ще бъда. Всичко е някакво тайнство на бъдещо неоткрито съкровище, което ще продължавам на търся в продължението на този живот.
Благодаря на Илияна Кръстева за нарамените залези!