Душата ми е слънце зад решетките на земното и
с дявола се бори, от мрака на затвора да излезе.
Призвана уж без завист и страдание, а само в щастие,
от радостта на светлината животворна да живее.
Горчилка и разочарование тя не познава бедната
и в правилата на измислените кодекси отказва да
се вмести. Болезнено чувствителна, ще търси пътя
таен на съдбата- за свободата пак да бъде себе си.
Виновна си душа, наказана! Виновна си, че искаше
да светиш. Затуй, приготвили сме ти зандан. Не си
мечтай от него да излезеш. Ти носиш забранената
любов. Умри, порочна душо, създадена нетленна.
Аз сътворена съм Божествена. Във мен света се вмества.
Безсмъртна съм и няма сила, която да отнеме този дар
от Бог за смисъла на битието. Отново ще възкръсвам в
сълза отронена, в гласа на вятъра и мириса на цвете.
Илияна КРЪСТЕВА
Благодаря на професор Венелин Терзиев и Е-същност!
Вълнението, което изпитваме от преживяното е свързано е емоциите и чувствата.Първите са плод на нашето съзнание и подсъзнателните програми, заложени в матрицата на съществуването и имащи за цел да отклоняват енергията не в това направление,в което тя трябва да тече. Вторите са дадени по рождение и са свързани с радостта,щастието и любовта.Те са прод на душата, която в английския език е “soul”, слънце. Затова душата е безсмъртна. Тя е напълно хармонична и е вместилище на живота. Всички рамки ,ограничения са създадени да възпрепятстват истинската и същност. Това се опитах да В подскажа в стихотворението.Пазете и съхранявайте даровете на душата си.