Червено огледало!
Олющено от снежни ветрове…..
Над моя сън ти някога си бдяло, а
днес протягаш старчески ръце!
*
И няма образ, който не познаваш.
Идваш много от далеч:
с кораба преплувал седемте морета,
с кервана, който е заминал пеш!
*
Поглеждам те!
Две сълзи напускат тъмните очи,
а някога с усмивка ненаситна,
срещах първите лъчи!!!
*
Огледалце, огледалце….
Аз съм слънчоглед!
Вирея там, където другите не могат—
сред пясъците на един копнеж!
Д. К.
2024 г.
