Написах песен,
но няма кой да я изпее.
Вълците напуснаха негостоприемната гора.
Остана снежният човек по средата на алеята,
ще му закича мъничка уста от въглени!
Ще му даря и глас!
Истински Пинокио на съвременността е той.
Когато се стопи, наоколо ще са накацали красиви птици.
Те ще чуруликат вместо него!
Те ще се разхождат по клавишите на мъдрото пиано:
час след час
ден след ден!
секунда след секунда…………
