Променям се. Абстрактното е по-понятно.
Романтиката недостатък е – усуква времето.
За идеал приемам изкривеното пространство,
за сигурност – непотребната увереност.
Разбирам се достатъчно и ясно в тишината.
Не търся качества несъществуващи във другите.
В порядък слагам мислите си безпорядъчни.
Мечтите са визьорите в оскъдица на чувства.
Провиждам не във думи, а в делата си. Ракурса
сменям. Център си поставям, отпечатък временен.
Отменям гастролите и ролите гротескно- жалки.
Опознавам се, с прекършеното знаме, на колене.
За любовта борбата невъзможна е, когато
обвинена е в несъстоятелност. В пранги своя
ум заточвам. Освобождавам чуждите понятия
за обич и заземявам въздушните балони с хелий.
Понякога намирам се и питам : Пътища избра ли?
Ти знаеш ли им броя? Къде ли водят? Знам
си казвам. Единият във Рая, другият във Ада, а третият
е неизвестен, казва се Любов. По него ще походя.
Илияна КРЪСТЕВА
ПРИСЪСТВИЕТО МИ НА СТРАНИЦИТЕ НА Е-СЪЩНОСТ Е ВДЪХНОВЯВАЩО ЗА МЕН!
С ОБИЧ И БЛАГОДАРНОСТ ЗА ВСЕОТДАЙНОСТТА НА ПРОФЕСОР ВЕНЕЛИН ТЕРЗИЕВ!
Обичам моя роден град Варна и онези вечери,когато имахме много гости, които пееха стари градски песни, играеха на карти и табла до късно. В Гръцката махала живеехме в къща на двя етажа, на двеста метра от морето- три поколения заедно. Спомням си железния балкон под капандурата на тавана, от който слушахме целия репертоар на Летния театър… Днес съм пак дете, което вече не играе на “жмичка”, “ластик” и “стражари и апаши”. То изгуби приятелите,семейството си, но намери опора в любовта към хората и морето – единственото наследство, което притежава.