Прав или изправен?
Марк Аврелий
Подаде ми Фортуна, сляпата съдба, кълбото на
живота с преплетените нишки. Храбро тръгнах.
Бях черната овца по неотъпкана трева, опръскана
с кръвта на кротко стадо, натръшкано от вълците.
Сред жабешкото квакане и змийско съскане оставях
стъпки в калта. Разпилявах по насрещни ветрове
тъгата, овехтяла сред паяжини от спомени. Преди
разсъмване разбрах, обратно да не се завръщам.
Не знаех що е страх. Крила си присадих с калем от
странна птица. В забраненото небе на разума летях
с Икар, с изпепелените от слънцето мечти,
дамгосани със стигма на неистово различните.
Опазих се от тайни и вампири, от загуба на
време за мнимите герои- безрасъдно смели.
Загадка съм. Необходимо търся отговори
еднозначни и в оправдания не инвестирам.
Хулиганка, напук на безразличните. Неподчинена.
Усамотена в безумната тълпа, крещящо равновесна.
Посоките законодателствам в безцарствие. Във
времена духовно бедни не стоя, противодействам.
Самодостатъчно съм независима. На никой не
доказвам. Обичам свободата. Не са ми интересни
случайните случайности, бягството на жертвата,
очакването на смъртта при странни обстоятелства.
Безгранична до абсолютен максимум. Провиждам.
Безцеремонна, като шут, на който никой не би
посмял да се обижда. Решавам тук, сега, защо и как.
Не разрешавам да ми казват: Стига!
Не съм предател, а защитник. Прощавам. Скала съм.
Не оправдавам неподготвените за изкачване.
Отхвърлям всякакви съмнения. Разкривам
същността си с времето в търпелива необятност.
Не съответствам. Не искам да съм популярна.
Очаквам да ме разберат без интродукция.
Стандартите не могат да ме управляват, ако
ме принуждават да прикрия същността си.
Позволявам си да казвам туй, което мисля.
Безпричинно ми се доверяват, с искреност.
Ще ви заставя да платите за ненужните сълзи,
обидите и унижението, ако си го позволите.
Приемам някак себе си, каквато съм – такава.
Внимавам за безотговорността и глупостта си.
Дали съм Алфа, Бета или Сигма, истинска жена?
Докато дишам се надявам в трите да се вмествам.
Попитах Фортуната, подала ми кълбото на
живота с преплетените нишки: Накъде сега?
Когато разбереш – ми каза тя, тогава значи,
пътят ти е безвъзвратно свършил!
Илияна КРЪСТЕВА