„Всеки камък, всяка тревичка, всяко цвете, всяка къпина, всяко животно расте, живее, действа и чувства само по “собствено желание”, и ето в това се състои и основата, че светът е добър, богат и прекрасен.“
Херман ХЕСЕ
Оранжев пясък с канелен дъх, прелива през каменна пътечка,
застива в купчинки горски мъх, сред желъди със шапчици
се вмества. Разстила се в ранената земя, с вопли вятърът го
среща, помилван от наболата трева си ляга в кукувича прежда.
Пламъчета жълти поднасят с тънички ръчички минзухарите.
Раздипля резедави венчелистчета, сред горска шума кукуряка.
Кънтят хралупите под отривистите почуквания на кълвача.
Сребърна следичка, охлювче на зеленооко гущерче показва.
Сред слънчевите зайчета на дряна разцъфтял, червеношийката
подсвирква песента си. Лисичата опашка на драка се захваща.
Игликите разстилат цветове и спуска облаче небето. Жужи над
счупен клон пчела. Край стадото, отвъд леса, се носи на поточе ехото.
Добър, прекрасен е светът. Расте, живее, действа и чувства по
собствено желание. В него няма страсти, зло, обида, отчаяние.
Сега и тук, вечно съществува Пролетта – с одата на радостта и
щъркеловото гнездо в косите, с венец от виолетки, рокля от кокиче.
Илияна КРЪСТЕВА
Снимки: Минчо Тодоров
