На брат ми
„Най-прекрасните песни са тези, които разказват най-тъжните ни мисли.“
Пърси Биш Шели
Напускам бойното поле. Свалило знамената Времето
избързва да попита Хаоса: Кой победи? Кой е победеният?
Ранени има ли? Пленени? Душите кой ще утеши, безропотно
приседнали да чакат ред пред портите на Ада и на Рая?
Настъпва утрото. И искам да забравя труповете на стъпкани
червени мухоморки, опети от синигерите. Сред изгорелите
от мълнии дървета, проболи с почернели стволове небето,
прохлада с кръст, от кремък камък, слагам на крехката си сянка.
Надвисвам над пропастта и урвата приема ехото на мрачната
ми самота. С отвесната скала си спомням за орлите, виещи
гнезда. Треперя. Животът в мен сънува, че му е студено.
Две банки кръв, сестра и с Богом! „Сбогом на оръжията“!
Илияна КРЪСТЕВА
