Когато затворите вратата след себе си и останете сами в къщата си, не казвайте, че сте самотни: защото не сте сами, Бог и душата ви са с вас.
Епиктет
На професор Венелин Терзиев
Самота, изпълваш прозрачните сфери на мислите, като слънчев сок от
узряла лоза. Като гроздето в чебъра, като младото вино в избите, като
дъх на тамян кехлибарен от сакрална сълза. Самота, спомен несбъднат,
сянка възкръснала за усмивка, смирена молитва в среднощна тъма.
Самота, живея с теб и оглеждам се в другите. Като съд за причастие,
като нафора усмиряваш ме. Празнотата лекуваш с истини. Грешните
избори, разпилените думи на вятъра в теб се завръщат, като в магнит.
Самота, съществуваш в същността, в естеството на болката и горчиш.
Самота, не задавай въпроси на несретници, уморени от срах. Не си лек
за самотници, ни усмирителна риза за грях. Дяволски тесен ярем сложи на
безгрешните лицемери, дето сламка в окото виждат на брата си, а гредата
в своето, няма как. Самота, не искам пристанища, само кораб и флаг.
Самота, притежаваш всички козове, но последна ръка в играта на живот
или смърт е на Бог. В Абсолюта с теб запокитени тръгваме в празни
пространства, благодарни задето се връщаме в себе си. Самота, не крещи!
Угаси слънцето, запали ми луната, звездите в безброя нека кръжат.
Илияна КРЪСТЕВА
