На професор Венелин Терзиев
Ако ме питаш за какво съм дошъл на този свят, то ще ти кажа:
За да живея на предела на възможностите си.
Емил Зола
На предела на възможното живях. Да срещна себе си поисках, когато сенките
ни спират да растат по пладне, наопаки започват да вървят, та чак до икиндия.
Опасах пояс в пепелта околовръст. Със сърп прерязах земната си връв и кръст
по – тежък от олово си поисках. Изпросих орисия, като чумберя черен на вдовица.
Сполай ти, Боже мой! Със синори не ме наказвай. Пътеки ще си отъпча в студ и
в зной. Ще се надпявам с водата, що пълни менците ковани. Чешма от мермер камък
ще ти направя и ще поя с любов, от извора по – чиста, душите жадни, доде не найда
твоя благослов за стореното и нестореното, и корени не пусна във небето и пръстта ти.
Не ме оставяй, Господи, очите да изплача! На колене пред Тебе ще постоя и нека, като
вощеница не изтлея в мрака, а ярко да горя с надежда, с вярата и светя с любовта ти.
Да бъде ден! Но не можахме човешките си сенки да надскочим, привързани вървят със
нас до сетния ни час и вечно ангелът с дявола се бори. Отколе сменя се денят с нощта.
Във всеоръжие води ме и да загина, никому да не е жал. Не кълне семе на безсилие,
божествена искрица скрита ли е, зад седем катинара смъртен грях. Пропадна ли, подай
спасителна ръка! Аз църква ще ти построя висока, с камбанария додето поглед стига,
с иконостас от абанос. Христос ще се усмихва благо, прострял ръка над земния ни рай.
Илияна КРЪСТЕВА
