“Природата не бърза, но въпреки това всичко се случва”
Лао Дзъ
Променям се. Абстрактното е по- понятно.
Романтиката недостатък е – усуква времето.
За идеал приемам изкривеното пространство,
за сигурност – потребната си непотребност.
Разбирам се достатъчно и ясно.
Не търся качества несъществуващи във другите.
В порядък слагам мислите си безпорядъчни.
Мечтите ми визьори са в духовна бедност.
Провиждам не във думи, а в делата си.
Ракурса сменям, центъра поставям си.
Отменям ролята гротескна.Опознавам
се, когато се предам сама на себе си.
За любовта борбата невъзможна е,
когато обвинена е в несъстоятелност.
Във пранги своя ум заточвам
и заземявам въздушните си замъци.
Понякога се питам: Пътища избра ли?
Не знаеш колко са. Къде ли водят?
Единият отива в Рая, другият във Ада,
а третият е неизвестен.По него ще походя.
Илияна КРЪСТЕВА
