Ти закла петела
с кървавите пръсти морето прелъсти
дъщеря си на орела
който зимата сънува, когато не лети.
дъщеря си на жената
която сипе прах в нивата отсреща
какво ли тя сади
сред тази безпощадна миша суша?
Незнам със сигурност няма да узная,
защото се прибирам чист като сълза
в родината, където няма водопади
и ни една следа…
Там нищо не горчи!
