Вдън гори тилилейски, сред провиснали борови лишеи на престанали да
мечтаят дървета, звук от отчупено клонче кънти надалече. Лъкатушат
застлани с иглички лисичи пътечки. Орешарката лющи шишарка. Полита,
изпреварило вятъра, семенце в следа от копито. Изпод дънера белка наднича.
Усуква си нишките в мрежичка паяче, прихваща тежката капка, втъкава
слънчеви зайчета в решетка от сребърни паяжинки. Залюлява опашка
игривата катерица, прехвърча в парабола, разгонва златните бръмбари
и змийчето в хралупата на кълвача. Потича смола кехлибарена по кората.
Край меча бърлога горските мравки сноват. Манатарки, зеленики и рижики
повдигнали шапчици свенливо жумят. Ушатата сова в кухината на бора гнезди.
Сивото съселче лениво с главата надолу виси. Оглася тъжният зов на древния
дух в планината сръндака. Величествена Луната расте. Звездите прегръщат Земята.
„СЛУЧАЙНОСТ“ – Бог се подписва така!
Илияна КРЪСТЕВА
