Истината е по-странна от измислицата.
Проспер Мериме
Достигнах бряг. Незнайно как дълбокото преплувах,
безцелно, без хал хабер защо успях, не знаейки да
плувам. Дори и днес, все чакам вест, че нещо в мен
ще се спомине, защото фазата за лудост изгоря.
Животът бърза в друга фаза да премине. Удобно в
Ада, между две прегаряния, ще си постеля с изрезки
от вестници и ще подремна. Под лупа в заглавията им
ще прочета курсива: Дотук с добрите намерения!
Живях на другите да служа – как глупаво звучи, но
ако искате по умно: Живях за другите…Брависимо!
„На никого не нужна“ е име, което ще ми подхожда още
утре. Отивай си, отърквайки стените в къщи. Коя си ти, бе?
Ти ли си, все тая ли си или пък, все ми е тая, че си същата?
Игра ли ролите достатъчно добре за да те аплодират? О,
Изхвърлиха ли те? А беше истинска! Безбожно грешна,
скандално мръсно- чиста, измита със сълзите на илюзиите,
несбъднатите мисли, че никога не ще припариш там,
където си била щастлива. И нека да добавим сол в раната:
Светът не го е еня – кой, кога, защо и как ще го обича.
Знаеш ли, преди опитвах да разбера в целия и смисъл
Вселената, и нейните закони. Сега, като вретено въртя
си спомените и се моля, Вселената в мен да събере
трагикомичните ми роли, грешките безгрешни, тайните
ми явни, веселите ми страдания и невиновните вини,
кошмарните и тъй лежерни дни, проклетата ми тъжна
веселост, смеха през плач, гротеските на моите желания,
кристално чистите ми помисли потънали в прах … Дано
оневини ме в името Господне някой, задето не разбрах :
Коя съм, коя бих искала да съм, коя ще съм? Да оправдая
жалкия си страх пред вас, ще трябва да призная – НИКОЯ
не съм, НИКОЯ не бих поискала да съм, НИКОЯ ще бъда!
Тръгвам за да измисля странни истини, които да се сбъднат.
Илияна КРЪСТЕВА