Точно така, ми се струва, че не сме родени за благоразумие.
Не вярвам, че някой от нас трябва да бъде благоразумен.
Николай Василиевич Гогол
Бонжур, мадам! – на шапката си казах. Погладих и прекрасните пера
по периферията – за награда. Тъй вдъхновяваща сте днес! Приличате
на взрив в чаша с лимонада. Светът е огледално крив и недоволен
от нощес. Но да изпием по кафе със сенките си за да влезем в кадър.
Обичате непозволените неща, нали? С Вас определено си приличаме!
Предлагам Ви „Червено кадифе“, а после на пазара да отичаме за козе
сирене, смокини, пламенни рутбекии за масата ни в хола. Кокардата
носете от прозрачен тюл, лекува от депресии с хронична меланхолия.
Класическият израз: „Ще ти я сложа шапката, о как ще ти я сложа“, не
бива тревожи крехкия Ви вътък. Стилът Ви определям като сдържан,
граничещ с екстравагантната Ви същност. С финес нанасяйте боите
на войната в отраженията ни в калните платна на вчерашните локви.
Непозволено е за възрастта Ви да сте толкоз дръзка. Не Ви ли пука? О,
мрачните ми настроения обиждат същността Ви? Предлагате да сложа
нещичко безцветно? Не съм толкова отчаяна, мон шер ами. Не е прието
в „нашите среди“ благоразумието… Непозволеното диктува модата.
Илияна КРЪСТЕВА
