Когато тръгна си от мен
часовника застина в два без десет
съня престана да е ден,
през който аз по улиците тичам….
Прощалното писмо
все още пареше, когато го четях
буквите огромни като песен
мастилото по-синьо от любов
хартията лилава като път небесен!
Пролет е!
Слънцето топи ръцете
и очите,
косите ти отдава прежаднели…
Май беше грях
да те направя от стъкло и лед
грях е всичко
моя късна есен!
