Едно разбито сърце крие несметни богатства.
Елиф Шафак
Къде не бях, страдание? По стъпките ти стъпвах мълчешком. Изкачвах
хлъзгавия калдъръм смирено, до храма възвисен възбог. С тъжни пурпурни
цветя застилах лика на Девата, дано прости греховната ми страст. Пронизвах
с пламъка на свещ докосването на усмивката, на тайните ни срещи знак.
Ствол прекърши се и гръм удари. Изми пътеките дъждът. Прободе сърпът лунен
звездите натежали, по урвата разсипа се нощта. Вървях във мрака с перо от ангел
и тананиках си от страх. Ръката ти потърсих, беше хладно, но да я хвана не успях.
Помолих се да те забравя и с третите петли, три пъти: „Отричам се“, да изрека.
Ще мога да го преживея – си помислих. Монологично ще ридая, а гарваните ще
кръжат. С нещо лъскаво ще ги примамя – разбито отражение в късче лед. Ще си
изпиша кръв от къртица, за лунатици. Ще нарисувам бял паун на челото си за
кадем. Ще татуирам в сянката си синевата на една зеница и любовта родена да умре.
Илияна КРЪСТЕВА
