Върхът на пламъка разсече спиралата на времето.
Запали чергата на залеза, опали листопада. Наниз
от капчуци окачи на стрехите. Изтърколи от моста
сенките и се огледа в заскреженото си отражение.
Върхът на пламъка разсече спиралата на времето.
Приседна, като кост от риба в присвитото око на
котарака, заострил нокти в смолистите дърва под
навеса. Прекърши клончето със златни ябълки.
Върхът на пламъка разсече спиралата на времето.
Извая фигури върху червени пясъчници и застина
за да посрещне зимата. Превърна се в свещица, в
звездица, поканена на Коледа най-ярко да засвети.
Илияна КРЪСТЕВА
