Какво би било, ако разцъфне заскрежено цвете,
намигне старата луна, изгубена звезда проблесне,
нощта потъне в тишина? Какво би било, ако окичи
вятърът елхите с перли и рубини в смарагдова гора?
Какво би било, ако кристални мислите вървят по
заснежените пътечки и белите им стъпки светят в
сънища от вечност? Какво би било, ако до огъня
искрящ се сгуши душа на скитник и бездомно куче?
Какво би било, ако коне препускат в ледена пъртина
и огнените им пискюли не залюлеят маковете в
зъзнещи от студ градини ? Какво би било, ако красотата
не спаси света, а добротата радостта от обичта?
Какво би било, ако небесата не бяха безбрежен миг от
времето в спор за Светлината, която от Светлина се
ражда. Какво би било, ако не възвестяваха със сребърни
тръби ангелогласните: Бог се роди Коледо! Честито
Рождество Христово!
Илияна КРЪСТЕВА
Снимка: Минчо Тодоров
