Когато няма да сме център на света и времето ще отрече, че някога
е съществувало, ще се потърсим с ръцете си в смразяващото утро.
По белите мостове от сплетените пръсти, душите ни ще се опитат да
преминат. В заснежения им път ще заметат следите ветрогони зимни.
Когато няма да сме център на света и времето ще отрече, че някога
е съществувало, ще отменим меридиани, паралели, кръговрати и
земното привличане. Обречени на непонятност, сърцата ще слеят
приливите с отливите. Объркали сезоните ще подлудят компасите.
Когато няма да сме център на света и времето ще отрече, че някога
е съществувало, ще просълзим случайната си публика с реалистична
непринуденост. Ще се посмеем, ще помълчим с разбиране за драма.
Ще преживеем мигове на откровение, опустошени от измамата, че
другите били са център на света, когато времето е съществувало и НИЕ
не сме ТЕ и всичко е изгубено за вчерашното утре на днешната любов.
Илияна КРЪСТЕВА
