В гнездо на самотна душа, сгушено зъзне СЪРЦЕ непонятно и пърхащо,
неполучило назаем крила, непознало нежно разсъмване. В ре минор
тупти в полутон, върху черен клавиш. Недокоснат отпечатък от време
в разкъсан след представление, трагично увиснал житейски афиш.
Ще стои в някой храм, пред кандило на строга икона и ще плаче без глас.
Ще се моли. Ще поиска да лети без крила. Ще прости, когато никой не може.
Ще е мярка за страх. Ще е сила в безсилие. Ще е грях да обича. Ще е цвят.
Ще е шепа прах над морето. Ще е изборът, в който няма избор: шах и мат.
Над земята, под небето сърцето има маршрут по кардиограма. Отвеждания, систоли,
екстрасистоли. Сърдечен порок, ляв бедрен блок. От стръмното ще да е – отбелязва
многозначително джипито. Останете в покой! Сочи с пръст белия лист. Няма смисъл –
му казвам. Нямам време! Репетицията пропада. Трябва да довърша спектакъла.
Илияна КРЪСТЕВА
Снимка:Катедрален храм “Свети Сава”, Белград
