Опитвам се да видя нещата със затворени очи, защото с отворени очи не виждаш същото.
Жан-Люк Годар
Оседлавам времето. Постепенно. Не е нужно да бързам преди да го яхна.
Втренчено гледам петното на челото му, очите от Вилеров гоблен и как
мята опашка. После пръхти, потропва с копито, потръпва. Разтърсва си
гривата. Потупам гърба му признателно: Ще се справим. Нека опитаме!
Кой определя дали си глупав или обратното… – питам го. Цената си как
ще представиш? Този ли, безкористно който дава, раздава, дарява и учи
другите какво и как да направят, той ли изглежда ограбен? Измамникът
по-успешен ли е? Изненадващо! Това което си заслужава не се продава!
Защо поставяме часовника да измери неизмеримото? Хронос убиваме,
неочаквано тръгваме от прозаичния свят. Напред или назад, все сновем,
въртим се в кръг, гневно се завръщаме – там, където сме никои и ничии.
Търсим причина „да сме“, като следствие, а времето не се връща назад.
Да вярваме в Бог и законите? Късно е? Ретроградно? Питам?… Човеци,
да ценим милостта наравно с прошката. Мярка за пребиваване в битието
нека е: “Времето е в нас и ний сме във времето“. Обичай, почитай, не
лъжи, не кради, … се вместват само в сърцето и в глагола “бъди“.
Знаеш ли, Време, имам девет живота! Всички започват от днес и оттук.
Ще се боря с тях доколкото мога и по Донкихотовски ще обичам до смърт.
Следите не крий, не замитай тайните радостни чувства, когато говорех
с душата си. Съществува само време за щастие. Така е създаден светът.
Илияна КРЪСТЕВА
