За никъде вече не бързам, само така ви се струва.
Сред детелините не търся квадратчета във фокуса
на листенцата, и без това съм щастлива. Не квакам
със жабите и не полагам усилия да стана амфибия.
Стеснявам се да изложа човешкия род с мимикрия.
Отказах отдавна да споря. Не ме предизвиквайте.
Достатъчно дълго ще чакам край брега на реката
за да видя как трупа на врага преминава усмихнат.
Отварям в къщи училище: Страшилище за еснафи.
На учениците ще забраня да разговарят с бълхите
на френски. Недоучените ще санкционирам: Да си
купят хотел на морето или в Банско. Няма значение.
„Майка ти много е проста, шъ знаиш“- казва професор
Терзиев. Тя криворазбраната цивилизация още оглежда
си мутрата във витрините, скача по сцената като коза
недодрана и налита на бой. Не говоря за политиците.
Има ли смисъл, смисъл има ли питам? Има! Като излезеш
от ритъм ще те лекуват в турските болници, завършилите
в Румъния ще ти пилят зъбите, ще работиш в чужбина само
затуй да се върнеш, за да развееш чуждия флаг в градината.
Затова съм спокойна. Предела ми е висок 1140 метра. Не се
боря за кокала, той без туй е оглозган. Посещавам редовно
селската реанимация. Удобна е. Хората оцеляват след две–три
ракии. Щом лисиците ровят из кофите…, на добре са нещата.
Илияна КРЪСТЕВА
