СТАРИТЕ ВЛАКОВЕ
Не бързат заникъде старите влакове. Светят
в очите им, скрити зад мъхест зид къщички,
черкви понесли си кръста, гърбави мостове,
ридове стръмни с дъги над белите брястове.
Светът полюлява се захвърлен в купето като
вестник прочетен; под обелки от ябълки дреме
и чака да скочи в движение. Железните релси,
кръстосали мечове, се надпреварват с времето.
Не бързат заникъде старите влакове. Тръгват
нанякъде. Поклащат се. Подсвирква мъглата
прозрачна, прогонила вятъра, плаши птиците.
Облегнали лакти, бръщолевят си непознати.
Пренасят спомени за преживените пътища с
мирис на сажди, глъчта, оркестрите, цветята,
разделите и табелите за свободни квартири.
Проскърцват спирачки пред райската гара.
