Красимир Симеонов

Красимир Симеонов е роден през 1967 г. в гр. Варна. Завършва Българска филология в ШУ “Епископ Константин Преславски”. Автор е на стихосбирките “Видове” (2003; II доп. изд. – 2003), “Кожа” (2004; II доп. изд. – 2004), “Езерни очи” (2005; 2006), “Стоях и слушах (стари и нови неща)” (2005; 2006) и “Нищо повече” (2008). Негови творби са превеждани на руски, английски, полски, гръцки, френски, сръбски, словенски и турски. Организационен секретар на Войнски съюз „Васил Левски”.

Публикации

Реквием за един приятел / Красимир Симеонов

1987 г. Първи курс сме в университета. Току що сме се запознали. Краси е няколко години по-голям, грозноват и много умен. Станахме приятели. Каза ми тогава: - Аз съм търсач! Искаш ли и ти да станеш? И в началото на лятото, след изпитите, ни поведе „на стоп“ с няколко приятели ...
Прочетете...

За мъжете / Красимир Симеонов

За мъжете Древните казват, че е добре мъжът всеки ден да отделя по няколко минути и да мисли за смъртта. И превъзмогвайки себе си, да се подготвя за нея. Казват също, че през живота си той трябва да възпита дете, да построи къща, да засади няколко дръвчета и поне един ...
Прочетете...

Писмо до теб / Красимир Симеонов

Писмо до теб Наскоро бях обявен за отявлен "хейтър". Това ме ласкае. Явно спящата маймуна в мен отново се е разбудила, надава крясъци и това дразни много хора. Буден съм и виждам: Една страна, превърната в приют за смълчани бедняци. Един скверен режим на управление, заменил друг не по-малко ...
Прочетете...

Аз рисувам моята стая / Красимир Симеонов

*** Аз рисувам моята стая. Стар гардероб, легло от отдавна умрели роднини, бюро на оскъдното място във ъгъла, торба със чорапи, скринът на баба. Аз рисувам моята стая - картина във малък формат на окаяна муза и графики с разни вълшебства; каишка на рижото куче, което обичах. Аз рисувам моята ...
Прочетете...

Вън вият кучета / Красимир Симеонов

Вън вият кучета Защото е пролет и сигурно са разгонени. Кучетата се събират по няколко и се съвъкупляват. После празнуват и си джафкат ексцентрично около дискотеките. Кучетата са приятели на човека, макар той да не им е приятел. Кучетата са добри кучета. Аз обичам кучетата. Аз обичам. Аз. Вън вият ...
Прочетете...

Кладенеца съм, в който си паднала / Красимир Симеонов

Из поетичната книга “Стоях и слушах (стари и нови неща)“, София, Сонм, 2006 г. Различни Безумството и Мъдростта; Пътят и Вървящия по него; Думите и Словото; Водата и Кръвта; Жертвата и Хищникът; Небето и Душата; Господa и Богa... Но ще дойде Утешителят на всичките неща. В особения цвят на своето ...
Прочетете...

На кръста (съвсем кратичка комедия) / Красимир Симеонов

Действащи лица: Поета Симов - интелектуалец от столицата, наскоро купил къщичка в селцето Денка - съпругата му, с клюкарски наклонности Отец Павел - пристрастен към алкохола свещеник от Дренския манастир, горд собственик на раздрънкан бял форд Големия Бакър - местен жител, едър балканджия Малкия Бакър - синът му, тридесет и ...
Прочетете...

Къщата с машината* / Красимир Симеонов

Къщата с машината* (Думи срещу модерността) Преди доста време няколко пишещи хора се събрахме във вехтата каменна къщичка на единия от нас, за да помълчим. Впоследствие срещите ни харесаха и поради мълчанието започнахме да строим машината. Погледната отстрани, със своите безконечни винтове, дребни чаркове и уморени пружини, тя много напомня ...
Прочетете...

Кратка автобиография / Красимир Симеонов

Кратка автобиография Може би, нещата щяха да придобият друг обрат, ако дядо ми - Бог да го прости! - не беше формулирал желанието постоянно да съм в центъра на внимание с нежното: “Малкият ми маниак!” Получих траен шок за цял живот. Доскоро си мислех дори, че да си маниак, е ...
Прочетете...

Красимир Симеонов/Поезия

От книгата “Видове“ (2003 г.) Без бряг Родих се и посивя от отчаяние луната, поръси със праха си улиците, изтупа ги и ръждяса. Едно махало от древни съзвездия натроши минутите. Дядо разпали лулата си с тях и стана безсмъртен. Роди ме плешивата улица. Нагриза ми вените. Не ме питай сега, ...
Прочетете...