Поезия

В началото беше Словото, и Словото беше у Бога, и Словото беше Бог. То в началото беше у Бога. Всичко чрез Него стана; и без ...
Прочетете...

На професор Венелин Терзиев Сред звездопада от мечти загубих се в мъглявината Андромеда.С лилави, като аметист очи, пронизваше ме необятната Вселена.Душа отекна сред сладкогласен звън, припламна ...
Прочетете...

В гнездо на самотна  душа, сгушено зъзне СЪРЦЕ непонятно и пърхащо,неполучило назаем крила, непознало нежно разсъмване. В ре минортупти в полутон, върху черен клавиш. Недокоснат ...
Прочетете...

Докрай извървях твоя път, за който тайно мечтаеше.Ето- пред мен е светът, моите избори, свободното падане. Добро направи и хвърли го в морето- ми казваше. Уважавайвсеки ...
Прочетете...

Когато няма да сме център на света и времето ще отрече, че някогае съществувало, ще се потърсим с ръцете си в смразяващото утро.По белите мостове ...
Прочетете...

Преди свечеряване, стъкленото око на каничката за чай сканира сградитеи оранжевите дърветата, надничащи отвсякъде. Прелях урбанистичнияобраз в изящен крехък порцелан с пасторални сцени, но той ...
Прочетете...

В заскрежени стъпки угасва синият възторжен ден.По хлъзгавия калдъръм изпращат сенките си каменнитекъщи. Лунен златозарен силует изкачва дървените стълби,възсяда покривите и в галоп се впуска ...
Прочетете...

Какво би било, ако разцъфне заскрежено цвете,намигне старата луна, изгубена звезда проблесне,нощта потъне в тишина? Какво би било, ако окичивятърът елхите с перли и рубини ...
Прочетете...

Върхът на пламъка разсече спиралата на времето.Запали чергата на залеза, опали листопада. Нанизот капчуци окачи на стрехите. Изтърколи от мостасенките и се огледа в заскреженото ...
Прочетете...

Едно разбито сърце крие несметни богатства.Елиф Шафак Къде не бях, страдание?  По стъпките ти стъпвах мълчешком. Изкачвах хлъзгавия калдъръм смирено, до храма възвисен възбог. С тъжни пурпурницветя ...
Прочетете...

Когато тръгна си от менчасовника застина в два без десетсъня престана да е ден,през който аз по улиците тичам....Прощалното писмовсе още пареше, когато го четяхбуквите ...
Прочетете...

Пиша в дневника през ден, през два какво се случва с мен след като свирепо ме ухапа подобна на змия? - Бях човек, а вече ...
Прочетете...

Маймуно крастава ти пица не ядеш! Събираш смелост целувайки дърветата червени мен да предадеш!!! * Маймуната родена е в Зоопарк. /лятото, когато ни една муха ...
Прочетете...

Те  почнаха да щипят като рачешки ръце да се суетят около дланта ми нелъжлива те имат черни май очи притежават стръковете бивша майчина коприва! * ...
Прочетете...

Неведоми са пътищата ни и ето, като реката и морето се срещаме край някой бряг, на кей, на пристан. Защо и как? Преливаме се мълчаливо, ...
Прочетете...

С непоносимост към сенчестата скука на припек разпрострях изпосталялия си делник. С лилави минзухари го изрисувах и мораво-червени хризантеми. Оплетох шал от измишльотинки, с дупчици ...
Прочетете...

На моята любима учителка... Учение пак- на прага се задава. Чувам отдалече училищния звън. Но тъга в мен като гостенка се настанява, тъй както осъзнавам, ...
Прочетете...

Последно я видях да стриже черната овца... Щяла да плете чорапи на съня си.... Той завинаги прокуди младостта вече не кръжи като  любовна птица! Онази ...
Прочетете...

Точно така, ми се струва, че не сме родени за благоразумие. Не вярвам, че някой от нас трябва да бъде благоразумен. Николай Василиевич Гогол Бонжур, ...
Прочетете...

Над селото дим се носи младите коминочистачки просят боси..... петела в чашата с ракия си потапя клюна... никнат и мъгли---- тънки като име! * Млякото ...
Прочетете...

Истината е по-странна от измислицата. Проспер Мериме Достигнах бряг. Незнайно как дълбокото преплувах, безцелно, без хал хабер защо успях, не знаейки да плувам. Дори и ...
Прочетете...

Вдън гори тилилейски, сред провиснали борови лишеи на престанали да мечтаят дървета, звук от отчупено клонче кънти надалече. Лъкатушат застлани с иглички лисичи пътечки. Орешарката ...
Прочетете...

 Ти закла петелас кървавите пръсти морето прелъстидъщеря си на орелакойто зимата сънува, когато не лети.дъщеря си на женатакоято сипе прах в нивата отсрещакакво ли тя ...
Прочетете...

„Животът е твърде кратък, за да го прекарваме в съмнения.” Едмон Ростан – „Сирано дьо Бержерак” Престани да се пулиш - си казах. Има и ...
Прочетете...

"Природата не бърза, но въпреки това всичко се случва" Лао Дзъ Променям се. Абстрактното е по- понятно. Романтиката недостатък е - усуква времето. За идеал ...
Прочетете...

На професор Венелин Терзиев Ако ме питаш за какво съм дошъл на този свят, то ще ти кажа: За да живея на предела на възможностите ...
Прочетете...

„Нека вярата измести факта; нека фантазията измести паметта. Гледам дълбоко в себе си и вярвам.“ Херман Мелвил Като залез оранжево - ален слезе при мен ...
Прочетете...

Ти виждал ли си как дамгосва огъня, когато пощурели нестинарите приведени над него тичат? Такава тиха лудост, като жаравата под босоногите нозе, обичам! Бесове да ...
Прочетете...

На покрива гори мълчание със сините си пламъци дъждът топи в далечината влак минава превозва паднали звезди, които с времето превърнали са се в плява ...
Прочетете...

Вашата страст е за вас. Вашата цел е за другите. Вашата страст се превръща в цел, когато я използвате, за да служите на другите. Дани ...
Прочетете...

Жадувам равновесен бряг и между Сцила и Харибда се провирам. Сърцето е на вахта, и като стар моряк припява в приливния ритъм. Зашеметени, слънчевите нишки ...
Прочетете...