Поезия

  Не си сама сред руйните смокини-разцъфналата млада тишинасред праскови и детелини, сред пясъка затрупал песента! Не си сама, когото плакнеш поглед в булеварда,в лампите пленени пак от ...
Прочетете...

 Това е първият човексамотен, блед като робинятой не открива в раковините мореа от тях стотина има. Седи на покрива , когато жегата мори дори  оситемие си ...
Прочетете...

Аз бях от Бургас Ям с ръце от тавата измислена скороГостът бавно доплита  вечното  Божие словоИ реката  пламти  победила треви и дърветаЯстреб грозно мълчи в гнездото ...
Прочетете...

остатъкът от моята свободаседи захвърлена на скринапарче от торта е сегаили пък шум в гората от коприна нощта сълзиа после се изливадъжд върху трохитедето роних цял ...
Прочетете...

За никъде вече не бързам, само така ви се струва.Сред детелините не търся квадратчета във фокусана листенцата, и без това съм щастлива. Не квакамсъс жабите ...
Прочетете...

Проглежда окото на кладенеца. Луната се къпе в зори.Треви се изправят. С гъдулка щурецът скрибуца. Вятърструни настройва. Квака жабешки хор по първи петли.Длани протягат лозниците ...
Прочетете...

Стрела в слънчева позлата пресича хоризонта.Изчезват чайки в проблясък. Променят си цветанадиплени вълни. Играли са нощес „Микадо“с брега, осеяли бамбуковите пръчки чак до кея. Колиба си ...
Прочетете...

Тихо пристъпвам в горещи треви. Пух от тополикрай мене кръжи и се надигат под камъни калнипорои. Хей там дъждосвирец търчи и пеперудкапотрепва над мъхове с ...
Прочетете...

Опитвам се да видя нещата със затворени очи, защото с отворени очи не виждаш същото. Жан-Люк Годар Оседлавам времето. Постепенно. Не е нужно да бързам ...
Прочетете...

Венец и тревогаБръшлянът катереше всички стенидо прозореца стигна пиян и умислентой отдавна кръжи над моята младостот живият плет е по-огромен и сладък!!Бръшлянът тежи като птиците ...
Прочетете...

В началото беше Словото, и Словото беше у Бога, и Словото беше Бог. То в началото беше у Бога. Всичко чрез Него стана; и без ...
Прочетете...

На професор Венелин Терзиев Сред звездопада от мечти загубих се в мъглявината Андромеда.С лилави, като аметист очи, пронизваше ме необятната Вселена.Душа отекна сред сладкогласен звън, припламна ...
Прочетете...

В гнездо на самотна  душа, сгушено зъзне СЪРЦЕ непонятно и пърхащо,неполучило назаем крила, непознало нежно разсъмване. В ре минортупти в полутон, върху черен клавиш. Недокоснат ...
Прочетете...

Докрай извървях твоя път, за който тайно мечтаеше.Ето- пред мен е светът, моите избори, свободното падане. Добро направи и хвърли го в морето- ми казваше. Уважавайвсеки ...
Прочетете...

Когато няма да сме център на света и времето ще отрече, че някогае съществувало, ще се потърсим с ръцете си в смразяващото утро.По белите мостове ...
Прочетете...

Преди свечеряване, стъкленото око на каничката за чай сканира сградитеи оранжевите дърветата, надничащи отвсякъде. Прелях урбанистичнияобраз в изящен крехък порцелан с пасторални сцени, но той ...
Прочетете...

В заскрежени стъпки угасва синият възторжен ден.По хлъзгавия калдъръм изпращат сенките си каменнитекъщи. Лунен златозарен силует изкачва дървените стълби,възсяда покривите и в галоп се впуска ...
Прочетете...

Какво би било, ако разцъфне заскрежено цвете,намигне старата луна, изгубена звезда проблесне,нощта потъне в тишина? Какво би било, ако окичивятърът елхите с перли и рубини ...
Прочетете...

Върхът на пламъка разсече спиралата на времето.Запали чергата на залеза, опали листопада. Нанизот капчуци окачи на стрехите. Изтърколи от мостасенките и се огледа в заскреженото ...
Прочетете...

Едно разбито сърце крие несметни богатства.Елиф Шафак Къде не бях, страдание?  По стъпките ти стъпвах мълчешком. Изкачвах хлъзгавия калдъръм смирено, до храма възвисен възбог. С тъжни пурпурницветя ...
Прочетете...

Когато тръгна си от менчасовника застина в два без десетсъня престана да е ден,през който аз по улиците тичам....Прощалното писмовсе още пареше, когато го четяхбуквите ...
Прочетете...

Пиша в дневника през ден, през два какво се случва с мен след като свирепо ме ухапа подобна на змия? - Бях човек, а вече ...
Прочетете...

Маймуно крастава ти пица не ядеш! Събираш смелост целувайки дърветата червени мен да предадеш!!! * Маймуната родена е в Зоопарк. /лятото, когато ни една муха ...
Прочетете...

Те  почнаха да щипят като рачешки ръце да се суетят около дланта ми нелъжлива те имат черни май очи притежават стръковете бивша майчина коприва! * ...
Прочетете...

Неведоми са пътищата ни и ето, като реката и морето се срещаме край някой бряг, на кей, на пристан. Защо и как? Преливаме се мълчаливо, ...
Прочетете...

С непоносимост към сенчестата скука на припек разпрострях изпосталялия си делник. С лилави минзухари го изрисувах и мораво-червени хризантеми. Оплетох шал от измишльотинки, с дупчици ...
Прочетете...

На моята любима учителка... Учение пак- на прага се задава. Чувам отдалече училищния звън. Но тъга в мен като гостенка се настанява, тъй както осъзнавам, ...
Прочетете...

Последно я видях да стриже черната овца... Щяла да плете чорапи на съня си.... Той завинаги прокуди младостта вече не кръжи като  любовна птица! Онази ...
Прочетете...

Точно така, ми се струва, че не сме родени за благоразумие. Не вярвам, че някой от нас трябва да бъде благоразумен. Николай Василиевич Гогол Бонжур, ...
Прочетете...

Над селото дим се носи младите коминочистачки просят боси..... петела в чашата с ракия си потапя клюна... никнат и мъгли---- тънки като име! * Млякото ...
Прочетете...

Истината е по-странна от измислицата. Проспер Мериме Достигнах бряг. Незнайно как дълбокото преплувах, безцелно, без хал хабер защо успях, не знаейки да плувам. Дори и ...
Прочетете...