Жадувам равновесен бряг и между Сцила и Харибда се провирам.
Сърцето е на вахта, и като стар моряк припява в приливния ритъм.
Зашеметени, слънчевите нишки се препъват в скърцащите корабни
въжета, оплитат се в платната, в котвата оранжево-ръждива акостират.
В безветрие изгрява първата звезда. С плащ нощта покрива палубната
койка. Примигва фарът с ярка светлина. Вършее в синьо жито гривеста
вълна-ръкойка. Окачва звездопадът неонова луна, като часовник над
всемира. На флага чайки се полюшват в очакване пасажите със риба.
В сенките си гларуси сноват и с писъци разбуждат тишината. Рибарят
сутрешния вестник взел, увива червейче за стръв, на кея с кофичката си
присяда. А някъде липи и кестени цъфтят, валят цветчетата им по земята.
По парапетите мечтите скръстили крака стоят и чакат да пристигне влака.
Във пясъка следите ни се губят, все пак били сме тук, на този бряг.
Посрещали сме залези и изгреви. Обичани били сме и сме обичали, и
радостта с печал вървяла е ръка в ръка. Какво сме търсили, какво загубили
ще ни подскаже вятъра, когато ни намери, преди да вдигнем пак платната.
Илияна Кръстева
