…За различията –
в мненията за нестандартната, наричана още “несистемна поезия“ – някои не могат да я преглътнат. Бърборене по темата няма, само дето не се приема, нито коментира, случва се дори да се изтрива…
Мистериозен, обаятелен стил – любовта в такъв стих е пътуване, приятелство, нежност, еротика, многообразие до свещенодействие – така поезията е катарзис на болката, страдание, а любовта – религия…
Меланхолията, наричана свещено чудовище, разбунва тези, които има какво да покажат, чувство или усещане, бягайки от сдъвкани или оповестени горещи неща от ежедневието…

горещо кафе
топъл шал и чадър,
готова да се гмурна в очите
на есента,
да обходя с поглед белезите и
с един спомен
за топлината на очи,
в един крехък миг,
а в него няма нито гордост,
нито унижение … само
тихо разминаване –
… защото вали

Пътеките се покриха с шума, стъпките се губят.
Към края си върви ноември, съблякоха се моето
дърво и магнолията.
Вечните истини – всичко следва своя ход, хармония
и малко доверие, че си бил обичан… когато вали…

––––––студено

октомври си отиде
към края си пълзи ноември

погалих бялата си дреха
събрах тишината –
комода ги погълна

приготвих шапката от лама

очарователна и мила тъга
цветно мълча –
акварел

Галерия Depoo представя

Случайна Среща / Chance Encounter of ÅrtoÅnetÅ & the Magwomb

6 – 17 ноември 2021 г.

Откриване: 6 ноември, 17 – 20 часа

Представяме ви една “случайна” среща на Явор Боянов и Антоанета Куик, които съвсем неслучайно си позволиха да дадат пълна свобода на алтер себетата си ÅrtoÅnetÅ и the Magwomb да си поиграят с над и подсъзнанието. Случайни срещи събират шевни машини и чадъри върху операционни маси. Забъркват отвари в казани с незабравени сънища. Далечни реалности са принудително съпоставени, нo причудливо свързани в алогичен съюз, за да предизвикат в личен разговор възприятието. А разумът е пуснал контрола и е изключил всякакви социални и естетечески задръжки, оставяйки се на случайността. Обаче не са случайни срещите, които дават начало на нови съзнания и в осъзнаването се раждат нови тълкувания на стари идеи. Чужди истории се преразказват с нови думи и форми и чрез ирационални асоциации детските спомени порастват във футуристични проекции. И колко освобождаващо е да видиш красивия парадокс на магическия реализъм, сюрреалистичните безсмислия и непретенциозните изсмисшльотини без да съдиш, без да мислиш дори. Случайната Среща е игра на абсурдни обекти, които взаимодействат чудато на сцената на едно Depoo. Разместени, съвместени, несъвместими, неуместни. А най-очарователната бодливост се крие в чекмеджето на тежката любов между опитно зайче и (слу)чайник.
– – – – – – – – – – – – – – – – – – – – –
The Magwomb е радикален, експериментален проект на художника Явор Боянов с акцент върху неконвенционалните форми на изкуство. ÅrtoÅnetÅ e артер егото на Антоанета Куик, впуснала се в сюр-емоционално търсене на неограничената свобода на съществуването, съзнанието, създаването, себеизразяването и свързването с най-съкровеното “съм”.
– – – – – – – – – – – – – – – – – – – – –
Текст: Антоанета Куик
Визия: Явор Боянов
———————
chance /tʃɑːns/
noun
1. a possibility of something happening. Opposite: unlikelihood
2. the occurrence of events in the absence of any obvious intention or cause. adjective fortuitous; accidental.
verb
1. do something by accident or without intending to.
2. informal: do (something) despite its being dangerous or of uncertain outcome.

с тояжка от слънчев лъч

толкова много посоки
и музика

мога да тръгна
накъдето ми виждат очите
с тояжка от слънчев лъч

нищо не ме задържа
да оставам продължително някъде

където и да отида
ще е дом

затова и не тръгвам
накъдето ми виждат очите

вече съм там

и някой в мен се смее

отдавна не работя на длъжността
„поддръжка величието на другите“
не им се кланям вече
но също не оспорвам тяхната значимост

минавам през живота
най-обикновено
и още по-обикновено се изправих

когато ми се случва
да се срещам с отбрани хора
ми става неудобно
и не че ме засенчват
а затова че се въвличам
в подобни странни сцени

и някой в мен се смее
наскрито гръмогласно
и никак не разбира човешките величия

оставам отстранена
с изхарчени признания
отдъхвам облекчено
не превъзхождам никого
но никой и не извисявам

а ако някой път ми се прииска
да възвеличая някого
избраникът естествено ще бъде само въздуха

най-добре

не е необходимо
да насърчавам хората да бъдат щастливи

не са длъжни да светят
когато не им се свети
само и само защото на мен ми харесва светлината

не знам какво е насъщно за някой
и коя съм аз за да сипя съвети

има човеци на които им е потребен кураж
да не натиснат спусъка
да останат живи и днес –
някой не ги е обичал
някой им се е намесвал неуместно

и ако съм някаква самарянка
би следвало да ги приемам всякакви –
сърдити угаснали безнадеждни

моята усмивка може да ги навъси повече
моето огънче не може да запали пепел
моята надежда е от друга кръвна група

така че най-добре е да дам на хората
безкрайно любящата си ненамеса

само споделям

не харесвам победителите

от отдавна

още от времето
в детската градина

тогава един победител
ми разкъса куклата
а аз оставих цяло
неговото камионче

хвъркато стихотворение

с огромна радост
всеки ден празнувам известен брой
пропуснати коледи
именни и рождени дни

затова си пускам високо
жизнеутвърждаваща музика
и танцувам
все едно кога – сутрин обед или вечер

люлея леките си безсъния
мълча на луната
особено когато е пълна
и не иска да е самичка

поне веднъж на ден
не съдя своите несъвършенства

по пет пъти привечер
изпитвам благодарност
че съм нищожна
но все пак – прашинка от света
с право на живот което ми е всичко

ако ме питат

първият тиранин който срещнах в живота
беше един учител по математика
който ме оцени с цифрата нула

първият ми спасител
беше един учител по литература
който ми написа отлично с удивителен знак

по-нататък по пътя
продължавах да срещам още тирани
които се сменяха
със последващите спасители

тираните ме изтриваха
спасителите отново ме изписваха

ако ме питат
най-симпатични са ми тираните
и е все едно че ме оценяват с нула
всяка нула е дъно с път нагоре

по-малко симпатични са ми спасителите
тяхното отлично с удивителен знак
е просто връх с път надолу

това е игра на светлини и сенки
от която се измъквам с бяло знаме

признавам и спасителите и тираните –
още се учат да съжителстват мирно в мене

Есен

Листата на живота
капят
едно по
едно

Няма място за отстъпление

Колко болка
може да понесе
човекът –

достатъчно

залез

сърцето
трепва –
да нямаш думи след
това –
нищо да не
казваш

любов

ти се отдалечаваш
аз се отдалечавам –

ще се срещнем
по средата

дилема

която се опитвам да
реша
сутрин се будя от шума на
врабците
тревата в градината е поникнала с още няколко
сантиметра
кълвачът чука върху едно дърво в
гората
ехото на съня ми отвръща с
шепот
не си важен
ти
не си толкова
важен

Будители

Отиват си
един по един
И няма кой
да ги замести

обич

тя е всичко
което ни свързва –

не се страхувай
да я показваш