По случай Международния ден на ромите на 8 април ще бъде излъчено литературно четене, посветено на българския поет от ромски произход Усин Керим. Четенето е проведено на територията на читалище „Алеко Константинов“ , град Пловдив, като думи за автора и негови стихове ще произнесат поетите Иван Мирчев и Рамела Бохосян.
Април е особен месец за професионални хумористи и за хора, които просто обичат хумор. Защото „запалителът“ на бодростта, който хората получават през първия ден от месеца, им дава запаса от енергия, за да продължат да вървят по пътя на оптимизма. Така и новата книга „Излекувай се със смях!“ от издателство „Талант“ – добър пример на весел, жизнерадостен и актуален хумор, който ни изцелява и помага по времето на пандемията:
Стихчета ви нося тук лековити като лук, за сърце, душа и страх – излекувай се със смях!
В книгата са представени поетични творбите на акад. проф. поет Димитър Димитров (Дим К. Дим) и карикатурите на призьор на международните конкурси – художничка Марина Горелова.
Този творчески тандемът беше е създаден през миналата година, когато проф. Димитър Димитров, след персоналната изложба на Марина Горелова в Европейската столица на културата, предложи да се създаде новата книга заедно. Той избра 25 рисунки, които най-много му харесват и тематично се съчетават със стиховете, макар да не са създадени като илюстрации на поетични произведения. Марина Горелова е автор и на дизайна на корицата.
Непобеден Когато имаш изпит или състезание, когато те очаква труден, важен ден… Чети! Почувствай благотворното влияние! Ще бъдеш винаги със дух непобеден!
В тази весела хумористична книгата са включени над 100 стихове, епиграми и пародии. Има 3 тематични раздела, коите включват някои творби от предходните стихосбирки „Тест за младост“ (2015) и „След Десети“ (2018) и нови много интересни и актуални стихове и епиграми: „2020 – високосна вирусна…“, „Записки по българските страдания“, „Любов и вирус“, „Молебен за сняг“, „Протест и риск„ (юни 2020):
На площада хората събрани – млади, дядовци, родители, провокатори и хулигани, но и… вирус-заразители!
Както казва в предговора към книгата Михаил Вешим, главният редактор на хумористичният вестник „Стършел“: „Освен научните титли, освен званията и длъжностите, Димитър Димитров имаше още едно звание-призвание: хуморист. Имаше и свой хумористичен псевдоним – Дим К. Дим, с който подписваше сатирично-поетичните си проблясъци. Онези весели искри, които пръскаше като бенгалски огън около себе, за да разцъфват усмивки по лицата“.
Борис Петров
……………………………………………………………………………………………………………. Карикатури на Марина Горелова: 1. «По-силно от смъртта». 2. «Пиедестал на писателя». 3. «Богати и бедни».
Точно в осем мъжът леко натисна звънеца. Два пъти дълго и един път късо според уговорката. Преглади косата си и боязливо погледна към шпионката. Момичето му беше обещало съвсем сигурно тази вечер, така че, нищо не трябва да попречи на плановете му. Преди няколко седмици я видя в заведението сама да пие кафе, той седна при нея, говори й за събора на рокерите и каква скорост развиват моторите им, за футбол и колко много иска неговия отбор да победи. Тя не каза почти нищо, но докато я изпращаше се остави да я целува и прегръща, а след няколко дни му обеща тази вечер. Отново позвъни съвсем късо. На едрото му, загоряло лице от слънцето, се появи усмивка. Съвсем скоро се беше развел и сега се наслаждаваше на свободата си. Ако все пак не отвори момичето, бързо ще слезе по стълбището, ще отиде да изпие една бира в някое заведение и ще се остави на яда си. Мъжът се намръщи. Дявол да го вземе, с такова нетърпение очакваше тази среща, така се беше настървил, а сега…Обърна се, с бързи крачки тръгна по коридора и вече стъпил на стълбището, чу да се отваря вратата. Останал така разкрачен между две стъпала, тя задъхана изтича към него:
– Трябва да освободим стаята в девет.
– Тогава да влизаме.
Вътре в стаята, вече не бързаха въпреки малкото време, в което трябваше да свършат всичко. Той мълчаливо свали якето си и седна до нея на дивана. Тя дълго време седя превита напред и напрегнато гледаше право пред себе си. В главата й цареше хаос, неувереност и страх. Пренесла се на друго място усещаше движението на велосипед, свистене на вятър и слънце. Откакто Деян продаде велосипеда и си купи кола, нещата се промениха, или по-точно животът й се промени. Беше й страшно непоносимо когато научи за Стела. Впрочем, добре че го видя с нея в колата, иначе едва ли щеше да повярва. Толкова го обичаше. Преди да продаде велосипеда, в неделните дни, Деян я качваше върху рамката, с трясък се стоварваше отгоре му с двата крака едновременно, сякаш ще обяздя кон и потегляше със все сила. Излизаха от града и караха по шосето, дърветата изчезваха едно след друго, вятърът свистеше, роклята й се вееше и заголваше краката й над коленете, а смехът й се носеше след тях. Деян натискаше педалите и напрегнато гледаше право пред себе си. Зърнал разголените й колене, така удряше спирачките, че изскърцваха и велосипедът се заковаваше. Разярен като ранено животно, принудено да спре внезапно, затискаше роклята й, а тя цялата се разтреперваше от докосването. Разтреперваше се само, ако си помислеше за него. Треперейки, сега искаше той да се продъни в най-горещия пъкъл, а тя отдавна да е умряла, или никога да не се е раждала.
– Да бяхме пийнали нещо – наруши мълчанието мъжът.
– Какво казваш?
– Дали да не пийнем първо нещо? Във вътрешния джоб на якето ми има шише водка.
– Не ми се пие – отговори тя и обърна към него лицето си. Гримаса на недоволство се появи около устните й, в ъгълчетата им вече се бе очертала слаба бръчка. Мъжът й се стори привлекателен, но не й носеше сигурност. Когато го опознае по-добре, ще го накара да помислят за бъдещето, така че някога може да заживеят заедно. Но тези мисли никак не я успокояваха. Искаше й се сега той да й каже нещо хубаво, нещо, с което да потвърди, че я обича, че скоро ще си принадлежат един на друг.
Но той не казваше нищо. При мисълта, че тя вече съжалява и може да се откаже, кръвта му кипна. Сърцето му заби силно и ушите му забучаха. Докосвайки я, тя се отдръпна, но вече нищо не можеше да го спре. Хвана я с едната си ръка, а с другата затършува в джоба на панталона си за нещо, което в никакъв случай не трябва да бъде без него. Никога не се знае с такова момиче. Почти свалил панталона, неловко я прегърна през кръста. „Почакай”, каза тя с безпомощен слаб глас, но той сякаш не я чу. Притегли я към себе си, наведе се над нея и с отворена уста вече не мислеше за нищо…
Когато се отдръпна, още няколко секунди остана над нея.
– Доволна си, нали?
– Да, разбира се – отвърна тя.
Той се обърна с гръб и когато вече закопчаваше ризата, без да поглежда часовника, каза:
– Май е време да тръгвам.- И вече до вратата, отново каза: Няма от какво да се притесняваш. Всичко е наред.
– Да – каза тя смирено, благодарна на неочакваната утеха и затвори вратата след него.
Отпусна се на дивана и тихичко хлипайки, застена:
– Деяне, Деяне, Деяне…
През 2020 г. по случай 35-годишния си юбилей „Субдибула“ се събират отново и решават да започнат работа върху материал за албум, но ситуацията около пандемията забавя осъществяването на проекта и те успяват да запишат първите четири песни чак в самия край на миналата година и началото на тази.
В записите, освен основните членове на групата Венци Дреников (клавишни, вокал), Петър Чухов (китара), Момчил Момчилов (китара) и Божидар Тренков (барабани), участват също Младен Несторов (бас, познат като член на „Сленг“), както и Ели Раданова и Йорданка Илова (бек вокали). За пилотно парче избират песента „Деликатно мълчание“, на която снимат и видеоклип. Музиката и текстът са на Венци Дреников, а аранжиментът – на групата.
Записът е осъществен в Toxity Studio (Борис Бончев) и Пиротска 92 (Галин Динев), смесването е дело на Момчил Борисов, а мастерирането – на Ангел Пенчев (Студио „Дръмша“).
Концепцията и режисурата на видеото са на Венци Дреников, оператор е Стоян Гребенаров, а над монтажа са се трудили Божидар Тренков и Венци Дреников.
В момента се работи по постпродукцията на втори видеоклип – по песента „Джуди“, а до края на месец февруари ще бъдат представени и останалите от четирите нови композиции.
Записите на четирите песни и видеоклиповете се осъществяват с помощта на Национален фонд „Култура“.
Снимка: Стоян Гребенаров
Група „Субдибула” е създадена през 1985 г. към Софийския университет „ Св. Климент Охридски“ и принадлежи към второто рок поколение на България заедно с банди като „Орион“, „Соларис“, „Тестамент“, „Ахат“, „Ера“, „Конкурент“, „Контрол“, „Ревю“, „Нова генерация“, „Клас“, „Атлас“ и много други.
Репетират и свирят пред публика в театралната зала на СУ през периода 1985 – 1989 г., където организират и първия в България рок клуб „113+“. Участват в първите рок фестивали (на първия са съорганизатори с Университетския клуб за естетическо възпитание към СУ) и в много общи концерти.
През 1989 г. заедно с колегите си от „Клас“ създават свое звукозаписно студио и прекратяват концертните изяви. В периода 1990 – 1995 г. се занимават със звукозапис и експерименти в студиото си, а през 1995 г. спират своята активна музикална дейност. През 2003 г. се събират за записа на няколко неиздавани песни и инструментални пиеси като допълнение към сборния компактдиск „Вярно с оригинала“.
През 2005 – 2007 г. записват последния си засега албум „Personal Things“, който издават в дигитален вариант чак през 2015 г. (Може да се чуе и види на http://subdibula.com/ )
Снимка: Стоян Гребенаров
Общо имат издадени 5 албума и една страна от винилова плоча, която поделят с „Орион“, като част от поредицата BG Rock. Създатели са на „Монолит Мюзик Шоп Шоу“ и „Среднощна тайна“, музикално-театрални спектакли, които се осъществяват в клуб „113+“ през 1988 – 1990 г.
Е-същност използва „бисквитки“, за да може сайтът да функционира правилно, да персонализираме съдържанието и анализираме трафика.ИнфоПРИЕМАМ
Поверителност за “бисквитки“
Преглед на поверителността
Сайтът Е-същност използва бисквитки,за да подобри Вашето сърфиране.Тези бисквитки се съхраняват във Вашия браузър и са от съществено значение за работата на основните функции на сайта. Също така използваме бисквитки на трети страни, които ни помагат да анализираме как използвате сайта, за да сме в състояние да подобряваме услугите му. Тези бисквитки се съхраняват във Вашия браузър само с Вашето съгласие, като имате възможност да се откажете от тях. Но отказът може да има ефект върху качеството на сърфирането Ви.
Необходимите бисквитки са абсолютно необходими, за да функционира правилно уебсайтът. Тази категория включва само бисквитки, които гарантират основните функционалности на уебсайта. Тези бисквитки не съхраняват никаква лична информация.
