Ако сионисткото или тамплиерското франкмасонство не е стигнало до Америка през 1607г., изглежда, е пристигнало през 1653г., когато се смята, че е написано продължението на The New Atlantis (,,Новата Атлантида“) на Бейкън, включващо график за изпълнението на Великия план на масоните за Америка и отнесено в Джеймстаун от неговия наследник Натаниъл Бейкън, за да бъде погребано в скривалище в първата тухлена църква в Брутън, Уилямсбърг. Томас Джеферсън като че ли е последният, прочел това произведение.

Групата на граф Шафтсбъри, формирана през 60-те години на XVII век, за да увеличи търговията с южните колонии, е въвела още един розенкройцерски контакт. (Джон Лок, секретарят на тази група, е написал черновата на конституция за новата колония Каролина.) През 1733г. розенкройцерското франкмасонство навлиза по-официално в Америка, защото тогава се основава Ложата на св. Йоан в Бостън, който става масонската столица на британските американски колонии. Към 1737г. ложите са се размножили в Масачузетс, Ню Йорк, Пенсилвания и Южна Каролина, до една посветени на прилагането на Тайната доктрина и Великия план за утопична Нова Атлантида.

Монополът на розенкройцерското масонство в колониите е оспорен през 1756г., когато шотландското якобитско тамплиерство пристига в Бостън. Смесването през XVII век на франкмасонството и розенкройцерството е довело до сионисткото розенкройцерство (и Пуританската и Славната революция), но претърпява промяна през XVIII век. Тамплиерството се установява заедно със сионизма и е отговорно за още две революции. След разгромяването на Чарлз Едуард Стюарт, Младия претендент, през 1746г., мнозина ирландски и шотландски тамплиери, поддръжници на Стюартите бягат в Америка и някои носят със себе си френския Шотландски ритуал, основан от Чарлз Едуард Стюарт. На мястото на ,,Великата ложа на Англия“ тамплиерството предлага ,,Велика ложа на Шотландия“ с по-високи степени. Ложата ,,Сейнт Еднрю“ в Бостън е централата на американското тамплиерство от шотландския ритуал. През 1769г. то предлага нова степен: рицарите тамплиери. Скоро след това друг клон на тамплиерството, Великата ложа на Йорк, основава ложи във Вирджиния. Този Йоркски ритуал предлага 13 степени. Масонството на ирландската Велика ложа също се настанява в Новия свят.

illuminatibg.blogspot.com

Анализ на ДНК от зъби на погребани през VIII–X век показва, че не са източноазиатци и тюрки

Прабългарите не са азиатци и не са тюрки. Те са типични жители на Западна Евразия, чийто западен дял е Европа. В генетично отношение са много близки до съвременните българи, което показва, че сме им преки потомци. Това са най-важните изводи на български генетици, анализирали ДНК на прабългари, погребани в периода VIII-X век. Научната статия за изследването бе публикувана преди броени дни в престижното списание Human Biology. Сред изследваните прабългари не е открита никоя от майчините линии, характерни за Източна Евразия или специфична за говорещи тюркски езици. Данните категорично оборват тезата за тюркско-монголския произход на прабългарите! 

Изследователите са анализирали древна ДНК – т.е. извлечена от останки  на отдавна починали хора, открити при разкопки. Става дума за погребения, категорично  определени от археолозите като прабългарски.

Ръководители на ДНК изследването са акад. Ангел Гълъбов от Института по микробиология на БАН, чл.-кор. проф. Драга Тончева от Катедрата по медицинска генетика на Медицинския университет в София, чл.-кор. проф. Йордан Йорданов от Института по експериментална морфология, патология и антропология на БАН. Сред авторите на статията са и две млади изследователки, участвали пряко в анализа – Десислава Нешева и Сена Карачанак-Янкова, също от Катедрата по медицинска генетика на Медицинския университет в София. Изследването е проведено в лаборатория в Университета във Флоренция, специално оборудвана за анализ на древна ДНК, под ръководството на проф. Давид Карамели.

Древна ДНК

Авторите на статията съобщават, че анализ на древна ДНК от човешки останки, открити в България, не е публикуван досега и заявяват, че в статията си за първи път докладват такъв – от анализ на митохондриална ДНК. Пишат, че анализират резултатите „от генетична, антропологична и историческа гледна точка, за да се разкрие произходът на древните прабългари“.
Целта им е с методите на генетиката да се провери вярна ли е хипотезата за тюркско-монголския произход на прабългарите. В историческата част на статията авторите я представят така:

„Тя тръгва още от историка Константин Иречек и гласи, че прабългарите са тюрки, най-често определяни като хуно-татари (хуно-монголи). Татари е руското название на монголите – наследниците на Чингиз хан, които завладяват Русия през XIII век. Тази теза се споделя от много влиятелни български медиевисти, сред които и Васил Златарски.

Изследователи като Петър Коледаров, Петър Добрев и Георги Бакалов обаче отхвърлят идеята за хуно-татарския произход на прабългарите и напоследък броят на съгласните с тях расте.

Неприемането на възгледа за хуно-татарския произход на прабългарите се основава на археоантропологически, исторически, лингвистични и етнографски доказателства, които в последните 30 г. стават все повече. Водещи тюрколози например представят доводи, че езикът на прабългарите няма белезите, характерни за тюркското езиково семейство, а гравитира към памирския клон на източноиранската група езици, които принадлежат към индоевропейското езиково семейство.

Антични и средновековни извори свидетелстват, че прабългарите са били многоброен народ, а според някои съвременни изследвания те са съставлявали между 32 и 60% от населението на Дунавска България. В историята няма пример за напреднал развит народ, какъвто са били прабългарите, който да бъде асимилиран от племена, намиращи се на ранен етап на социално развитие, каквито са славянските на Балканите по това време. Затова е малко вероятно прабългарите да са били напълно претопени сред славяните.“

Източник: spisanie8

Феноменът, който прави операции с голи ръце, посети Рилските езера заради паневритмията

Наскоро големият филипински лечител Алекс Орбито отново посети страната ни, включи се и в традиционната паневритмия. Филипинецът е един от малкото живи феномени на ХХ и ХХI век. Наричат го истински светец лечител. В 50-годишната си практика е помогнал на над 1 млн. души от 77 страни.

Алекс започва лечението си винаги с концентрирана молитва. След това усеща как в него се отваря канал и сякаш неговата личност бива отместена настрани. Тогава

през ръцете му започва да тече мощна енергия

която се предава и на пациента. Не е ясно как точно ръката му прониква в тялото на лекувания, без разрез и без скалпел, но когато това стане, Алекс разказва, че дясната му ръка се превръща в магнит за негативната енергия. Тя се събира и материализира. В един момент той усеща жегване като от електрически ток – знак, че материализираната негативна енергия трябва да се извади навън. След това само прокарва ръка върху раната и тя сама се затваря, оставяйки лека червена

диря след себе си, която след това обикновено изчезва.

Лечение с проникване в тялото

Алекс Орбито провежда единствено на Филипините, тъй като там тази практика е легализирана от правителството. Науката все още трудно може да обясни какво точно се случва по време на мистичното лечение, но има прецизна статистика на състоянието на пациентите. Тя доказва, че Алекс Орбито е излекувал и помогнал на безброй хора, в това число абсолютно безнадеждни и отписани от медицината.

Проучване на канадския лекар д-р Лий Пулос, създател на първия университет по холистична медицина, например показва, че след въздействието на Алекс 60% от онкологично болните продължават да живеят повече от 5 години, което според медицинските стандарти на СЗО

означава, че са излекувани.

Големият лечител говори за това как да запазим здравето си и да бъдем щастливи и отправя послание към българите. “Благодарен съм, че ме поканиха отново в България, че Бог е планирал да съм отново на тази земя. Затова продължавам мисията си да лекувам българи. Как лекувам

хората? Казвам им – трябва да вярвате. Вашата вяра ще бъде вашият пътеводител. Вашата вяра в Бог и вярата, че аз мога да ви помогна, правят чудеса. Благодарен съм, че бях тук.

Рила е свещено място

Чувствам, че когато хората посещават това място, трябва да медитират. Да усетят свещената връзка между Бог и енергията на живота им. Вярвам, че всички българи трябва да знаят как да помагат, да уважават, но най-важното нещо в живота е да знаем как да прощаваме. Нашата мисия е да научим как да обичаме себе си и другите. Да се научим да каним Бог в нашия живот. Ние сме едно пред Бога. И така винаги сме едно свързани със светлината.”

Източник: nabore.bg

Коледа на думите

говорим
говорим бавно шумно тихо весело с недомлъвки
довършваме изреченията си
издишваме
лутаме се
думопреливащо запълваме липси и недостатъчност
говорим за поезия
за думи
за двата последни спасителни реда
за проводниците на суетата
и доколко я има изобщо
смъкваме броните на цинизма си и го захвърляме уязвим
встрани
пеем някакви песни
чиито текстове дори не знаем, допълваме празнините
с ла ла ла
и превръщаме в коледни елхи вълните на моретата и океаните
по света
говорим за изчанчени неща, като мултикреативност и още някакви думи
които убий ме дори не знам какво означават
но за какво пък иначе са създадени тълковните речници
споделяме
въздишки
емоции
ефир
смесваме водка и вино
с мълчание и бяла тишина на жоро минчев
споделяме красотата през очите които ежедневието ни избожда
с онази на възприятията
празнуваме по някакъв свой собствен начин
толкова наш
че изглежда непонятен за разказване
че изглежда смахнат за разбиране
нощта е топло одеало нежност
и е само една
собствена Коледна нощ
без помпозност и показност, без фанфари и фойерверки
встрани от вселенското лицемерие и
всеобщите представи за празници
Свята нощ
в която си рисуваме
портокалов изгрев
по миглите с нечетливите си почерци