С емблемата на издателство „Сиела” излезе от печат новото заглавие „Завоите на българската история-2” от Валентин Бояджиев. Сборникът от очерци представя малкоизвестни факти от историята на Третата българска държава. Той е своеобразно продължение на излязлата през 2013 година книга на издателство „Сиела” „Завоите на българската история”.
Събитията от близкото минало са пресъздадени чрез живота на популярни политици, писатели, актьори, музиканти и художници, оставили следа в съзнанието на съвремениците си.
Книгата е тематично обособена в няколко раздела – „И властниците са хора“, „Писатели, артисти, музиканти, художници, журналисти“ и „Завоите на историята“.
От текста читателят ще узнае как: Кой искал да смени името на храма „Св. Александър Невски“; Защо Стамболийски изгонва от България 33 руски генерали?; Петър Дънов спасява Георги Димитров от полицията и други неизвестни факти.
Валентин Бояджиев е завършил магистратура по журналистика в Софийския университет. Вече повече от четири десетилетия работи като репортер, редактор, отговорен секретар, заместник-главен редактор и главен редактор в много всекидневници и седмичници и списания – „Вечерни новини”, „Народна младеж”, „Работническо дело”, „Дума”, „Труд”, „Уикенд”, „Ретро” и др. От 1988 до 1991 г. е кореспондент на различни български вестници в Москва (Русия). Публикувал е над 3000 статии, репортажи, очерци, коментари, пътеписи и интервюта в печата. По негови сценарии са реализирани 4 телевизионни документални филми.
Години наред е водил специализирани рубрики за близкото минало в популярни седмичници с голям тираж. Има особено активен интерес към историческите документални разследвания за живота на видни държавници.
Близо две десетилетия Валентин Бояджиев е бил и преподавател по „Графичен дизайн на печатните медии” и „Медиен мениджмънт и маркетинг” в Софийския университет и Университета за национална и световно стопанство.
Книгата „Завоите на българската история” от Валентин Бояджиев представя малкоизвестни факти и събития от миналото на Третата българска държава. Някои от тях са останали в зоната на мълчанието за официалната историография, други са потънали в прахта и патината на отминалите десетилетия, забравени дори от професионалните изследователи на вчерашния ден.
Събитията от стара България са пресъздадени чрез образите на популярни политици, писатели, актьори, музиканти, художници, журналисти и Завоите на историята. Любопитният детайл, парадоксалният ракурс, търсенето на куриоза дори в сериозната и трагична страна на историята, правят тази книга особено привлекателна за всеки, който бяга от скучното четиво.
От книгата става ясно как княз Фердинанд награждава с орден своя адаш автоконструктора Порше, само защото е почитател на марката. Читателите ще научат кой е нашият лекар, вербуван от руснаците, който години наред е измъквал секретна информация от самия Бенито Мусолини. Специален очерк е посветен на един популярен герой от близкото минало – държавника Кимон Георгиев, който успява да спаси Пиринска Македония от апетитите на Тито. Не е премълчана и ролята на Молотов да останем без Беломорието след войната.
Книгата следва без колебание виражите на българската история, житейските заблуди на нейните герои, техния възход и падение в обществен и личен план. Документално точно са показани стотици българи, оставили следа в бурния и незабравим ХХ век.
Авторът на книгата Валентин Бояджиев е роден през 1950 г. в Ямбол. Завършва магистратура по журналистика в Софийския университет. След това над четири десетилетия работи в периодичния печат, като репортер, редактор, заместник-главен редактор и главен редактор в много всекидневници и седмичници.
От 1988 до 1991 г. е кореспондент на различни български вестници в Москва (Русия). По негов сценарии са подготвени 3 документални филма в БНТ. Награждаван е с различни журналистически и държавни награди.
Писал е стотици статии, репортажи, очерци, пътеписи и интервюта в печата.
Години наред е водил специализирани рубрики за близкото минало в популярни седмичници с голям тираж. Особен афинитет има към историческите документални разследвания за живота на видни държавници. През годините Валентин Бояджиев е бил и преподавател по „Графичен дизейн на печатните медии” и „Медиен мениждмънт и маркетинг” в Софийския университет „Св. Климент Охридски” и Университета за национална и световно стопанство в София.
Той чака итърпи да го залъгват, да му обещават, да му свалят звезди от небето и той да ходи да гласува за тези звезди
Казват, че уплашеният човек бе създаден от тоталитарните режими, зада не прави нищо. Наистина го създадоха много успешно, защото той и до днес чака някой да му каже какво да прави. Със себе си, с бъдещето си, с настоящето. Защото уплашеният няма минало. Няма лично минало, макар да е частичка от историческото време. Живял е без да участва в своя живот.
Децата ни не го познават, но ме питат – има ли такъв вид човек? Жив ли е? Тук е, отговарям. Не умря ли в руините на съветския социализъм, пак ме питат, в безвремието на Студената война? Диша си, отвръщам и се оглеждам. Какво ли прави днес този продукт на страха, да бъдеш нещо повече от нищо? Нищо на никому не прави, оцелява, казвам им.
В глобалния свят уплашеният пак е никой. Бъдещето му пак изцяло зависи от държавата. Макар че не е легнал болен, не е инвалид, не е грохнал пенсионер. Защото е безнадежден. Не вярва в нищо, освен в лошия си късмет да се роди без лице. Безличен. Уплашеният човек обаче има сърдечен мускул. Има къщичка, в която сънува, че живее. И живее като на сън – от него нищо не зависи, защото е зависим от всичко. И от всички..
Уплашеният човек
не чувства глобалния морален разпад.
Той знае, че трябва да доизвърви своя житейски път, да го доизходи, докъдето стигне, да си запуши дупката, и най-сетне да се отърве. От себе си. От уплашените си деца. От уплашената си жена. От собствения си страх. От спомените си. От заплахите: ще ти намалим поведението, ще те изключим от училище, ще те изключим от комсомола, ще те заключим в карцера, ще те изключим от университета, ще те заключим от живота – ще ти дръпнем щепсела, ако не слушаш.
Уплашеният човек е послушен. Не прави нищо нередно. Редовно си купува вестник, за да реши кръстословицата за деня. Виждал е на екрана, че хората пушат и също смуче своята евтина цигарка. Гледа мълчаливо телевизия и не коментира.
Няма смисъл. Не чува рационалните аргументи. Страх го е да си изпусне нервите. Знае, че мръдне ли, ще си изпати. Преди го караха насила да работи, сега не му дават работа. Няма работа за него. Свършила се е работата в магазина. И в склада няма. Някой му е изял професията, изял е завода, изял цеха, изплюскал му е фабриката, сдъвкал му е рудника, свинефермата, селската поликлиника, селското училище, струга…
Уплашеният няма своя посока. Той чака да му посочат с кого да върви. Обожава да го лъжат, да го залъгват, да му обещават, да му свалят звезди от небето и той да ходи да гласува за тези звезди. Открай време иска да е невидим. И наистина никой не го забелязва. Преди – от вкъщи на работа, от работа – вкъщи. Сега – от телевизора в кухнята, до телевизора в спалнята.
Когато вечеря, обича да преяжда.
И да зяпа в монитора. Когато здравата се зазяпа, заспива. Но остър звук на полицейска свирка го кара да рипне от фотьойла. Стреснат, разбира, че той самият свирка. Уплашил се е от собственото си хъркане. Той е човек на реда, човек на рода си, но най-вече е човек от сценария. Всичко извън сценария боли – то е опасно, остро, смъртоносно, осъдително, тревожно.
Уплашеният се плаши от смъртта. За него Бог е измислица, с която само го стресират. Не знае какво е да имаш дух. Под дух разбира само бабини деветини, уж поява на мъртъв човек. Не знае какво е бездуховност, знае, че поповете са духовници.
Не вярва в рая, нито в ада. Той е предостатъчно сепнат, стреснат, паникьосан, нерешителен, с малка душа, със слаба душа, че някой в смъртта ще му обърне внимание. Не знае що е грях, но знае какво е грешка. Не знае какво е прошка, но знае какво е тъч. И фал.
Не се пита дали стои от другата страна на лъжата, не се пита кое е добро и кое зло. След сто години всяване на страх сега пак не го напускат предишните страхове. Преди му внушаваха идеята за равенство, братство и свобода. Но нито беше равен с равните, нито брат с околните, нито свободен. Днес му внушава, че има равен старт, че братът за брата е вълк, че и в демокрацията няма свобода…
Чувства се ненужен. Родината му няма нужда от него.
Човечеството няма нужда от него.
Че и на живота не му е изпотрябвал. И за смъртта дори не е интересен. Какво да прави, къде да се дене, накъде да хване, на едно място стои, а сякаш потъва…
Най-често се старае да не мисли за миналото, за станалото. Но всъщност се заблуждава, тъй като умът му постоянно си спомня, преживява отново и отново безсмисленото страхопочитание, в което живя, и което продължава да го плаши.
Казват, че омразата най-лесно се сношава със страха. Измежду всички пороци малодушието било най-болезнено. Но омразата била по-сладка. Затова често пъти уплашеният си отмъщава с омраза заради мъките от страха. Колкото повече се страхува, толкова повече мрази. Колкото повече мрази, толкова по-малко се страхува. Затова страхливият напада пръв. И два пъти умира – първия път от сърдечен удар, втория път от мозъчен кръвоизлив.
Пазете се от уплашения човек! Омразата му, казват, е неговото успокоително срещу срама. Затова стойте по-далече от него. Защото е казал народът, не се бори със страхливец, пази се да не те надвиеуплашен човек – дори ако си паднал, дори ако молиш за милост, той бие до смърт.
Е-същност използва „бисквитки“, за да може сайтът да функционира правилно, да персонализираме съдържанието и анализираме трафика.ИнфоПРИЕМАМ
Поверителност за “бисквитки“
Преглед на поверителността
Сайтът Е-същност използва бисквитки,за да подобри Вашето сърфиране.Тези бисквитки се съхраняват във Вашия браузър и са от съществено значение за работата на основните функции на сайта. Също така използваме бисквитки на трети страни, които ни помагат да анализираме как използвате сайта, за да сме в състояние да подобряваме услугите му. Тези бисквитки се съхраняват във Вашия браузър само с Вашето съгласие, като имате възможност да се откажете от тях. Но отказът може да има ефект върху качеството на сърфирането Ви.
Необходимите бисквитки са абсолютно необходими, за да функционира правилно уебсайтът. Тази категория включва само бисквитки, които гарантират основните функционалности на уебсайта. Тези бисквитки не съхраняват никаква лична информация.