РЪМОВЕН РОМАНС

На Изабел, Любовта и Дъжда.

УСЕТИ ЛИ ОЧИТЕ МИ ДО ТВОИТЕ В ДЪЖДА?
И ПАРАТА, И КАПКИТЕ ПО ОБЩИТЕ НИ КЛЕПКИ…
УСЕТИ ЛИ КАК ТИХО ЗА РЪКАТА ТЕ ДЪРЖА,
ДОКАТО ТАЙНО СЕ ПОДСМИВАМЕ НА ТАЗИ ГЛЕДКА?
ЦИГАРАТА В УСТНИТЕ, ЕДИНСТВЕНА, ДОБРА,
КОЯТО СИ ПРЕДАВАМЕ С ВРЪХЧЕТА НА ПРЪСТИ…
СЪРДИТИЯТ ТИ СМЯХ, ЕДИН ОКАЛЯН КРАК
И КАК, ПОНЕСЪЛ ТЕ ВЕДНЪЖ НА РАМЕНЕТЕ СИ,
НЕ ЩЕ УСПЕЯ ДА ПОИСКАМ ВЕЧЕ ДА ТЕ ПУСНА…

ДОЧУ ЛИ МИ СЪРЦЕТО В ЗЕЛЕНИЯ РАЗКОШ,
НА КЛОНИТЕ ОЛЕКНАЛИ ОТ МАРАНЯ И РЕВНОСТ?
ПОТЪРСИ ЛИ ОБИДА В ПРАЗНИЯ МИ ДЖОБ,
КОЯТО ДА СВЕСТИ ПОЧИНАЛАТА НЕПОТРЕБНОСТ?
НЕ СЛОЖИ ЛИ РЪКА НА МОЯТА УСТА В МИГА,
В КОЙТО СМЯТАХ ТИ ДАМ НАЙ-ТИХАТА ЦЕЛУВКА?
НЕ БЕШЕ ЛИ ТИ СЯНКАТА, КОЯТО НЕ ПОСМЯ
ДА МИ ОТВЪРНЕ, ЧЕ ТОВА НЕ Е ПРЕСТРУВКА?!

ЦИГАРАТА ДОТЛЯ, ДИМЪТ СЕ ПОВЪРТЯ И ОТЛЕТЯ
ДА БЪРЗА ДА ТЕ ГОНИ ИЗ ПРОСТОРИТЕ ОТВОРЕНИ…

ДЪЖДЪТ СЕ РАЗВИЛНЯ, ПОГЪЛНА НИ С УСТА И НАПОИ
БЕЗ СВЯН С НАС ДЪРВЕТАТА ДО ЖАДНИТЕ ИМ КОРЕНИ.

СЪРЦЕТО ПРЕТУПТЯ, РЪКАТА ОНЕМЯ, И НЕ ПОТЪРСИ
С ВИНОВНИ ПРЪСТИ ВСИЧКИТЕ НЕЩА, НЕ СТОРЕНИ…

ОТМИНАХ САМ НАПРЕД, С ПРОГИЗНАЛА ДУША
И С ОЧИ ПРОКАПАЛИ ОТ ВЕЧНИ СПОМЕНИ…

ДО БОЛКА РАЗПИЛЯН, НАКАЗАН ЗА ТОВА,
ЧЕ ОТ ГОДИНИ ВЕЧЕ С ТЕБ ДОРИ НЕ СМЕ…
ГОВОРИЛИ.