Сватава Антошова е родена през 1957 година в гр. Теплице, Чехия. Завършила е средно библиотекарско училище. Работила е като библиотекар, редактор в списание „Космополитън“, редактор в Чешкото радио в Усти над Лабем, а от 2009 година работи като редактор в литературния вестник „Твар“ в Прага. Публикувала е стихове в литературните издания „Пако“, „Вокно“, „Дотеки“, „Велес“, „Твар“, „Хост“, „Глосолалия“ и др. Участва в редица поетични рецитали под музикалния съпровод на групата „Извън закона“ и китаристката Каролина Щайнхаузерова в гр. Теплице. В началото на 90-те години по нейни поетични творби се изиграва театрална постановка в пражкия театър „Проточ“ (режисьор: Давид Чесани). Автор е на над 10 стихосбирки, между които: „Сън за голямото изчезване“ (самиздат, 1977), „Underwood“ (самиздат, 1980), „Енцефалитно събуждане“ (самиздат, 1980), „Наричат ме поезия“ (изд. „Млада фронта“, Прага, 1987), „Тази жена трябва да е пияна“ (изд. „Чехословашки писател“, Прага, 1990), „Календар на шестото чувство“ (изд. „Клинамен“, Прага, 1996), „Още не ме убивай“ (изд. „Протис“, 2005), „Вълча слюнка“ (изд. „Протис“, Прага, 2008, поема) и „Двойнственост“ (изд. „Милан Ходек“, 2014, стихове по фотографии на Петър Куранда) и на три прозаични книги: „Дамата и въжето за скачане“ (изд. „Вотобия“, Оломоуц, 2004), „Никога не съм лизала скандинавска блондинка“ (изд. „Конкордия“, Прага, 2005) и „Скоби/Punkt Memory” (изд. „Милан Ходек“, 2014, eкспериментална проза).

Из стихосбирката „Двойнственост“  (изд. „Милан Ходек“, 2014, стихове по фотографии на Петър Куранда)

                        Етикет
       

Преди да го свалиш от мен
          опитай се да се замислиш
             В полусън си представи
                      каква съм под него
 
                         какъв е вкусът ми
     После постепенно се впий в мен
                     и разкажи навсякъде
                      колко много от мен
                               
                                               си взела
        И че моите ръбести докосвания
                     не те боляха изобщо
                                                Да
 
  можеш спокойно да говориш за това
         отново и отново – със страст
                 а също и със съзнанието
че всъщност никой няма да ти повярва
 
                                   Освен мен
                

Нежност
                             

Цветята ще са за теб
                   а вратата към вечността
                      за мен
 
                     Въжето ще е и за двете ни
                     -ще ни свърже както реката
                              свързва двата си бряга
 
                         Водата в нея ще е кървава
                  и ще вземе всичко със себе си
                                                        освен
 
               големината на посвещението ми
                 която ще е еднаква  големината
                                         на нежността ти  

  Трофей  
                                 

Толкова тясна и сама
                                                   без опора
                               Остана без вътрешност
                                         когато я приспаха
          Кървавият холокост изваден от ямата
                                                Празен кораб
   който са лишили от смисъла на плаването
                  
                                                          Казах:
                                                          Ела…
                                        ще намерим нещо
                                  с което да те напълним
                          И ще се задоволим с всичко
                               което стои необработено
 
                                                        Каза ми:
                                                   Върви си…
                                             забрави ли вече
                     че вече няма откъде да се взима?
                                             И че да се лъжем
                                        не ни отива отдавна?
 
                                                         Казах й:
                                                           Ела…
                                             тогава ще те любя
                                        просто така без нищо
                        Все още мога да съм спонтанна
                         и нежността ми ще се справи и
                                                  с хладнината ти
 
                                                           Каза ми:
                                                      Върви си…
                             това всъщност не е хладнина
                               Как искаш да даряваш ласки
                                        на препариран трофей
                                                              без сърце
                                                           и без душа?

Кръстопът  
                

Лято е, а аз
                  вместо да пиша стихотворение за теб
                       стоя тук съвсем безпомощно
                                   и не знам кой път да избера
           от тези, по които може да се избяга от теб
 
                 Всички пътища водят до неизвестното
                                      и няма път, който да води
                                назад и към разбирателството
 
                                     Ти обаче си все така чиста
                                                         и дестилирана
                              че дори и твоето любопитство
                                        накъде ще тръгна накрая
                                        не хвърля в този момент
                                   и най-малката сянка към теб
 
             Ти обаче добре знаеш
                                           че поне един път оттук
                                                      води до граници
                които никога няма да искам да премина
                        само че ти няма да ми кажеш кой е
                                                Няма да ми кажеш…
 
     

        Превод от чешки език: Димана Иванова

Яна Орлова (1986) е чешка поетеса, като изпълнява поезията си под формата на „арт-пърформанси“. Автор е на две стихосбирки – „Подуши огъня“ (2012, изд. Павел Мервар) със собствени илюстрации и “Мърши“ (2017, изд. „Ветърни млини“). Включвана е в чешките годишни поетични сборници „Най-добрите чешки стихотворения“ на изд. „Хост“ през 2014 и 2019 година. Понятието „Арт-пърформънс“ разбира като жива поезия, всичко, което се говори, да може и да се види, а нейната поезия може да се гледа на www.janaorlova.cz. В момента е докторантка в Академията по изобразително изкуство, под ръководството на д-р Павлина Морганова. Главен редактор е на рубриката за култура Polipet.cz.

Да отвориш мъжа с нож

***
Аз съм този който моли дяволите
слушам оригванията им злостно
не престават да говорят така
че да няма почивка за дъха обичам
ада като хляб с масло
дърпам интелекта навътре
светлината и зимата като в „open office”
като дете не разбирах защо
не съм мъж по-добре от това да си мъж
е само да си вещица

***
Не можеш да издържиш
по пътя за вкъщи
ще си купиш водка
ще ти стане зле
знаеш го още на касата
зле ти е още сега
не можеш да издържиш
трябва да направиш нещо

***
Да се влюбиш да повърнеш
сама себе си
Борба в спирането на пулса
и съзнанието ти е замайващо високо
Да се влюбиш и отвориш
мъжа с нож

***
Ако имах сърце
бих го изгорила бързо
със златни елени
и стъбла от кръв в дланта
Ако имах чувства
бих ги удавила бързо
като нежелан плод
вкусен сироп на устните ми

***

Казват, че сме били първи
пролетта е тъмна, боде
изведнъж сърце и пол
В Слънцето е хладно
вътрешностите нахално мълчат
и клепачите цедят влагата
Слънцето е остро, казват

***

Тук съм
за да бъда мъртва
нямам възраст
не съм жена
и това е дразнещо

Превод от чешки език: Димана Иванова

Петър Хрушка е чешки поет и литературен историк. Издал е стихосбирките „Населени безпокойства“ (1995), „Месеци“ (1998), „Вратите винаги се затваряха“ (2002), „Зелен пуловер“ (избрани стихове, 2004), „Колите влизат в корабите“ (2007) и „Дармата“ (2012). Носител е на няколко награди за поезия: „Ян Скацел“ (2009), Държавна награда за литература (2013) и др. Участвал е в множество антологии в Чехия и чужбина, а стиховете му са били превеждани на английски, френски, немски, словенски, полски и датски езици. Работи в Института за чешка литература към Чешка академия на науките. Преподава литература едновременно в университетите в Острава и Бърно. Участвал е в няколко литературно-исторически проекти (речници на писателите и литературната периодика, истории на литературата), автор е на монографията „Някъде тук. Чешкият поет Карел Шиктанц (2010). Живее в Острава, Чехия.

Из стихосбирката „Дармата“¹(изд. „Хост“, 2012)

Отново ние двамата

Проправихме си път през следобедните
мокри листи.
Горска поляна, пълна с изпражнения.
Тук трябваше да изглежда по различен начин
след толкова години.
Трябваше да има някакъв знак
или очертание,
или посока.
Не.
Само ние двамата,
измокрени от следобедните листа.

Звукоизолация

Силуети на хищни птици
по стъклото
Циганска клетва се чува от втория етаж
търси се жертва
Фирмата отдолу предлага изпращане
на електронните ни писма
след смъртта ни

Дъщеря

Надявам се, че по пътя
за хляб
ще ме блъсне кола!
извика ти
от вкъщи

През цялото това време
докато се върна обратно
животът стоеше в мен
в строго
дорианска композиция

Сега седни на масата
вземи масло
твърдо и бяло като стена
и се подготви –

ще се храним дълго

Ограничена гледка

като в стара холандска картина
през отворените врати се забелязват
следващи отворени врати
и веднага зад тях
част от женска фигура
стояща на студените бетонови плочки
в наклонено положение над
неподвижно изворче
с домашна вода

Превод от чешки език: Димана Иванова

Ингрид Артез (с родно име Ивета Свободова) e следвала три години в  Литературната академия „Йозеф Шкворецки“ преди нейния финансов фалит и затварянето й. Работила е като фоторедакторка, редакторка, журналист в списания за хранене („Апетит“, „Гастро“ и др. ) и театрална рецензентка.  Работила е и в Чешката национална телевизия в отдела за развитие на предаванията и програмните формати.  Живее в Прага. През 2016 година издава първата си стихосбирка „Кайзен-мозайки“ в изд. „Магда“ в Прага.

Из стихосбирката „Кайзен¹-мозайки“ (изд. „Магда“, 2016)

Чистачки на всичко

Вълна на тероризъм в зелените престилки
на чистачките
чисти и размива животите на здравите
обитатели на планетата
група бандити гори от ненавист
като светещи комети
които падат и се разбиват
в наводнениетоот опиративни системи
и русоляви коси, не можеш да различиш
терориста от ангела.
Един от всичките обаче принадлежи към посланиците на смъртта
и неговите помощници се казват:
– Княз на социалната несигурност и инженерството
– Пъклена мъка на глобалното самообслужване
– Старица в плетен пуловер от паяжина www
– И фанатично отсъствие на любов към живите тъкани

Тектоника на днешния ден

Да изтръгнеш SELF от архитектурата на граматиката и да го затвориш с цип FIRST!

Тавтология на утрешния ден

Моменти на гордост – шестдесет секунди от кариерата – Атлас на облаците в картата на морето не съществува – но въпреки това постоянно вярваме в нея.

Оптимализиране

Човешкият фактор
оптимализира
като траектор
отдушника в ефективен page rank².

Това, което е било преди Гугъл,
вече го няма,
архивен кадър
в забрава.

Още пуши лавата
от ранното кукуригане
и сивата слава
с измамните пиктограми.

Социалните фактори
на оптическата измама
вървят като траектори,
но не към Ашрама.

Владеят чрез науката и водят народа
който би трябвало да се чувства по-добре
в утробите на полупроводниците и наночастиците
без цел на историческото осветяване на традициите

само мъждукащите проблясъци на големите думи
го догонват и поставят
в шах-мат.

Питаме се
и се досещаме
скитаме се из бетоновата гора
и се решим
като че от това зависи нещо
в пъпешовия загар
зад отекващия яд
днес притъмнява
облакът изгаря от слаба надежда
и хората пъплят от пралеса
към града
с пълно въодушевление.

Какво чакат всъщност?
Димът да обгърне всичко
всички клони да са пълни с кислород –
а ще останат ли поне няколко сомнамбулни азотни молекули?

Превод от чешки език: Димана Иванова