Публикувано от kapi
Кръстът
Високо там – на хълма най-отгоре
подпрял е облаците крехък кръст.
Когато сутрин гледам пред прозореца
заканва ми се с белия си пръст.
Към него водят хиляди пътеки,
на него поклонил се е градът,
помогнал би на болни, глухи, слепи
на всеки, както си му е редът.
Сред бурята едва-едва се вижда-
не бива с поглед, със сърце се взри,
произнеси наум една молитва
и ничком в себе си го покани.
…
Като го имам, Господи, при мене-
те питам предпазливо в мисълта си-
ще съм благословена или вече
ще трябва да го нося на гърба си?
Цветна самота
Отхвърлена съм. Черна и сама.
Приседнала, стоя на кръстопът
и заедно със моята Луна
аз чакам светлината на деня.
Разрошена съм. Сива и сама.
Пречупена като стъбло на цвете,
отблъсната от всичко на света,
лицето съм захлупила с ръцете си.
Умислена съм. Жълта и сама.
Наоколо не чувам даже звуци.
Стоя изправена на моята скала
и чакам нещичко да ми се случи…
Несмела съм. Зелена и сама.
Запътвам се нанякъде… В съня
се втурвам бясно. След това
се удрям във преграда. От трева.
Разплакана съм. Синя и сама.
Водата ме понася с пълна сила.
Възсядам аз поредната вълна
ръцете си в юмруци здрави свила.
Разбита съм. Червена и сама.
Кървя, кървя … Като ранена птица.
Дали ще се изправя след това?
Надежда ли? Поне една искрица…?
Разстреляна съм. Бяла и сама
Изпуснала съм хиляди пътеки.
Звездата ми е скрита зад стена,
издигната от сълзи и куплети …
