Това са студентите от ВТУ „Св. Св. Кирил и Методий“, организатори и участници в Мартенските студентски четения – събитие, станало вече традиционно за студентите от този университет. Интелигентни, амбициозни, образовани, с поглед, насочен ясно в бъдещето, но същевременно и зареян в миналото . . . Защото какво е един народ, който гледа само напред, но не уважава миналото си?
Ето имената на организаторите на Седмите мартенски студентски четения на ВТУ „Св. Св. Кирил и Методий“: Анелия Маркова – докторант по средновековна българска история, катедра „Стара и средновековна история“, Светослав Георгиев – студент IV курс, специалност История, Симеон Антонов – докторант, катедра „Стара и средновековна история“, Теодора Желева, МП „История. Българска история“, Явор Генов, МП „География и икономика“, Станислав Вълев, МП „Културно-историческо наследство (културен туризъм)“, Симеон Тодоров, специалност История и география, IV курс, Николай Койчев, специалност История и чужд език, III курс, Любомир Ангелов, специалност История, IV курс, Елена Димитрова, специалност Български език и история, IV курс, всички от ВТУ „Св. св. Кирил и Методий“.
За да се информираме какво предстои на Седми мартенски студентски четения, се свързахме с един от организаторите на студентската инициатива Анелия Маркова, докторант по Средновековна българска история към катедра „Стара и средновековна история“.
Какво се наблюдава с всяка изминала година в докладите на участниците на Мартенски студентски четения?
С всяка изминала година смея да твърдя, че се наблюдава все по-голяма прецизност от страна на участниците в изготвянето на техните доклади и все повече се отличава позицията на авторите, изразена чрез собствена оценка.
Какви са тенденциите в написването на докладите и каква тематика вълнува участниците?
Тенденциите при написването са различни и взаимосвързани с тематиката. Мартенските четения дават възможност за изява не само на студенти по история. Във форума участие взeмат студенти и докторанти от научно направление „Науки за Земята“, които изнасят своите доклади в обособена секция, подходяща за тази тематика. Участват и студенти от Педагогически факултет, студенти от специалности като Социология и Психология.
Имате ли международно участие и откъде?
– Да, има международно участие в нашата инициатива. По време на третите четения, проведени през 2013 г., гости бяха колеги – студенти от Башкирския държавен университет от гр. Уфа в Руската Федерация. За първи път в този форум се включи и докторант, който бе представител на чуждестранен университет – на университета Фридрих – Александър Ерланген – град Нюрнберг. Миналата година в конференцията взеха участие студенти от Тверския държавен университет. Те представиха своите доклади посредством конферентна връзка по време на четенията. Представителите на Тверския университет изнесоха доклади по актуални теми, като впечатление направи този за използването на 3 D моделирането в музейната работа по примера на средновековен водопровод от Велико Търново. Тази година в седмите „Мартенски студентски четения“ колегите от Твер отново са заявили своето участие.
Наблюдава ли се разрастване на вашата инициатива?
– Да, определено! С всяка изминала година нашата инициатива се разраства и разпространява все повече. Като доказателство би могла да послужи една статистика с броя на участниците през изминалите шест години. С немалко ентусиазъм и желание от страна на студенти и преподаватели на 10-ти март 2011г. се състояха първите „Мартенски студентски четения“ на Исторически факултет. Тогава участваха 13 студенти – бакалаври и магистри от ИФ. Интерес към първите по рода си студентски четения във факултета проявиха и студенти от специалност Право (Юридически факултет) и специалност Български език и История (Филологически факултет). Вторите „Мартенски студентски четения” се състояха на 16 март 2012 г. В тях участваха общо 13 участници и докторанти с 13 разработки. 12 от участниците са от Великотърновския университет. Третите „Мартенски студентски четения” се проведоха на 15–16 март 2013 г. В тях участваха общо 18 участници с 18 доклада и 1 лекция. През тази година участниците включили се в четенията бяха от два факултета на Великотърновския университет (Исторически и Филологически). Продължена бе и традицията от предходната година, като в четенията се включиха двама представители на Исторически музей – град Провадия. Така се стигна до 2014 г. и четвъртите (станали вече ежегодни) „Мартенски студентски четения“, по време на които бяха представени 52 доклада и съобщения от общо 54 участници, а на петите по ред четения участие взеха общо 72 студенти(бакалаври и магистри) и докторанти. Четенията, шести по ред, проведени през изминалата 2016г., запазиха своята популярност и на 25-26 март своите доклади изнесоха също 72 участника.
Има ли бъдеще в България за българите?
Разбира се, има и ще има! Мястото на българите е в България, защото ние сме я изградили, изграждаме и ще го правим. Да, трудно е, но с усърдие и желание се постига резултат. Прекрасно е да се обикалят чужди държави, да се опознават различни култури и езици, но по-хубаво от родното няма. Навън сме малко като дърво без корен и сме винаги „другите“.
А българите гордеят ли се с произхода си и със своята история?
Определено се гордеят. Пример за това са всички тези млади колеги, които вземат участие в подобни форуми, говорят за история и я изучават. А и не само учещите история или конкретно българска история са горди с произхода си. Има десетки примери, които могат да бъдат посочени като доказателство за гордостта на българите, че сме такива. Но и мисля, че е време съвсем гордо и навсякъде да казваме „ Да, аз съм българин, гордея се с това и има защо!“
Колко участници се очертава да има в Седмите мартенски студентски четения?
Тази година участниците ще бъдат 71 от общо 6 университета и един представител от НАИМ – БАН.
Какъв трябва да бъде размера на един доклад като обем и времетраене за презентация?
Размерът на един доклад е индивидуален за всеки един участник и зависи от темата на самия доклад. Важното е всеки участник да се вмести в рамките на 15 минути, за да представи своето изложение. Впоследствие за оформянето на самата статия и за нейното отпечатване има изисквания за максимален обем от 15 страници.
На какви езици могат да бъдат оформяни и представяни докладите?
Досега представянето на докладите по време на четенията се е извършвало на български език, а чуждестранните представители предпочитат използването на английски език.
Има ли приемственост между ВУЗ – овете в подобни каузи и участва ли в сходни инициативи ВТУ „Св. Св. Кирил и Методий“ в други ВУЗ – ове?
Да, има приемственост и това е повод за радост, защото показва, че студентите от различните ВУЗ – ове са отворени за комуникация и работа с техни колеги от различни университети. Както споменах по-горе, в Мартенските четения участие взимат представители на Софийски университет „Св. Климент Охридски“, Югозападен университет „Неофит Рилски“, Пловдивски университет „Паисий Хилендарски“, Шуменски университет „Епископ Константин Преславски“. През годините имаше и представители от Военната академия, Медицински университет – София, педагогически колеж към ВТУ, гр. Плевен, НАИМ-БАН. Представителите от ИФ на ВТУ също участват в различни инициативи, организирани от другите университети, като решението кой и къде да вземе участие е индивидуално за всеки един студент според неговите интереси и научна насока.
Подкрепят ли медиите вашата инициатива?
С всяка изминала година получаваме все по – широка медийна подкрепа. Миналата година събитието бе отразено от редица вестници, сайтове на различни клубове и асоциации, местната телевизия, радиа, блогове на отделни университети и библиотеки.
С Анелия Маркова разговаря Сара Асенова, Конфедерация на Българските Писатели
