Дойде юни с целият си блясък. Гърбината на насекомите стана твърда и невзрачна. Вече можеха да влизат в битка с враговете си. Мечът на противника щеше да се огъне щом срещне гърбината…Почти през целият месец внасяха ягоди от чужбина: огромни, безвкусни….Купувах за майка…..Тя закусваше, обядваше и вечеряше с тях. Гърция се оказа по-близо отколкото съм си  представял някога. На десет метра от домът ми. Там се намира пазара, разбира се.  Това че плащах за гръцки ягоди не означаваше, че бях забравил нашите.

  Някога имахме парцел в Меден Рудник, Бургас. Тате, вечна му памет, садеше там от всичко по малко.  И след 24-ти май започваше брането на ягоди. Бяха красиви и ароматни, като момиче което си знае цената. Мъжки ягоди няма!

  През юни ми гостува един приятел от Бургас… Познавахме  се от  техникума. През лятото правеше по 30 -40 морски бани. Заведох го в НИМ тогава, когато бе денят на отворените врати. Снима съкровищата, които се намираха там. Снима ягодите, които една жена продаваше пред централният вход….

Мъжки ягоди няма!

Убедих се за пореден път!

По света има милиони жени. Бенките  им са част от карта; обозначават  местонахожденията на съкровища.

„Който има очи нека гледа“„

е казал пророка.

Жените ще заговорят за телата си….

Понеделник 10:00часа

„Който има уши нека слуша“

Хаджии

       Асансьора качи  „човека“ до шестият етаж.  Остана там тридесет, четиридесет минути, след което отново чух как скърцащата му врата се отваря и затваря.

  Този човек е много неща едновременно: поет, художник, артист….Има апартамент в нашия вход. Обича да се усамотява там и да твори. Досега е издал три  стихосбирки, нарисувал  е стотина картини. В това число не влизат портретите на морските туристи!

  На мен пък само картини са ми в главата. Между впрочем героите ми от разказите са талантливи, обичат да разказват за себе си—/вечер, когато мушиците и пеперудите нападат заслепени уличните лампи!/

Някои ги определят като странни, защото боси обикалят близката гора, и си тананикат…Рядко пеят без да има публика отсреща.

 Кожата на ходилата им е дебела и дори да настъпят парче стъкло, продължават да вървят!

 Някои от тях  ще стигнат ли до Йерусалим? Световните пътища са опасни, когато вървиш по тях сам.

   След това ще ги наричаме  Хаджи Еди кой си…. То по тези земи останаха ли натрошени камъни, от  които туристите да взимат за спомен ? И солта в морето е на свършване, а беше много…тонове  „бяло злото“.

        Хаджи Мартин тръгна нагоре по стълбите рано сутринта. И той имаше апартамент в нашият вход, и той  обичаше да се усамотява там…Когато се звънна, предположих, че носи пари за поддръжката на входа. Даде ги на моя милост- домоуправителя с прошарени коси и тънки устни. Отдавна разпознавам кой влиза и излиза от входа само по шума, който издава. 

  После срещнах по стълбите още един Хаджи Мартин. Не беше сам…с някакво момиче, на което не знам името. Говореше се, че и плаща, за да му бъде компания…

Колко е истина?

Хаджи Стоян говореше за това.

Конкуренти сме с него, не приятели. Иска той да бъде домоуправител. На предното събрание на входа, обаче никой не гласува за него!

Наскоро се сприятелих с Хаджи Иван от седми апартамент. Оказа се свястно момче, което бере маслини в Турция. Брулят ли дърветата /какво-що/ или пък реколтата се събира със специална машина? Помоли ме да му направя няколко портретни снимки с телефона, купен изгодно от една разпродажба!

  От тези фотографи съм, които скоро ще подредят изложба на най-красивият столичен площад!!

Грях

Случката е от преди пет-шест години. Тогава не бях оплешивял съвсем и приготвях у дома обеда и вечерята! Татко проектира нов асмълък и  двора грейна в златисто и оранжево. В такъв цвят го боядисах. Осите сигурно не предполагаха, че  някой ще се вдъхнови от окраската им и ще каже на края на деня:  това е  модерен цвят… и прочие….

  Хората презират оси и търтеи. Твърдят, че са безполезни Може и да са прави…

Мен пчелите повече ме интересуват. Фино е тяхното царство затова и често боледуват. Съвременността предлага препарати, които им помагат   да се преборят с болестите.

   Кво направих привечер, когато бабичките вече зяпаха телевизорите и по някое време аплодираха артистите?

    Мама имаше  рожден ден на двадесет и първи. Нямаше как да я  оставя без подарък. Тя ме изгледа: хубаво лошо все с нея.  Когато от дома изчезна златната дубла на Франц Йосиф побързах да кажа, че нямам нищо общо с това…Повярва ми!

  Кво направих ли? Отидох до селските гробища и откъснах от там най-свежите цветя.  „Стъкмих“ букет, на който можеха да дадат  Нобелова награда за Мир. Подарих го!

   И вече повече ме  „уважаваха“ цветарките от входа. Летата започнах да бачкам на една тяхна сергия. В центъра… Близо до огнедишащият мост и морето.

Един ден се прибрах с бакшиш към петдесет кинта
Признавам си не го сложих в касичката на дъщеря ми

Купих с него: мед, масло, църковни свещи от осемдесет стотинки.

Дано в събота си на работа Изабел. Ще мина да те взема и отидем на кръчма! В шест и половина нали…

   Пиши ако вече си сита….Ще измислим нещо друго. Нали си мой човек!!