За Август Вапцаров писането съдържа значения, които са невидими на повърхността. Според него сме устроени да имаме постоянна нужда от справедливост и нейната липса ни убива като личности. Един от въпросите, които никой не му е задавал, но който постоянно задава сам на себе си е въпросът за смисъла. Не обръща внимение какво другите казват за него – това не го прави нито повече, нито по-малко съществен.

Повече от разговора с Август Вапцаров, можете да прочетете тук:

Петър Чухов, пише защото писането (както и четенето) е надмогване на крайното и еднообразното и докосване до безкрайното и многообразното.  Работи като библиотекар и е благодарен за възможността да бъде ежедневно не само сред книги, но и сред читатели – това е чудесно лекарство срещу песимизма и неудовлетворението.  Ако има двойник би го изучавал внимателно. Да успееш понякога да възприемаш себе си като друг не е лесна задача, но би могло да доведе до по-добро разбиране не само на собствената същност, но и на тази на другите.

Повече от разговора ни с Петър Чухов, можете да прочетете тук: