Издателство Жанет 45 (2020 г.)
Оформление: Люба Халева
Редактори: Аксиния Михайлова, Надежда Радулова
Жанр: поезия
Корична цена: 13.90 лв.
Брой страници: 88
меки корици
ISBN: 978 619 186 575 8

https://books.janet45.com/books/1474

За авторката:

Тя има дипломи за преводач и театрален режисьор, но диплома за актриса няма. Което обаче не ѝ пречи да бъде сред най-награждаваните български актриси. На етажерката ѝ са наредени международни награди от филмови фестивали в Локарно, Стокхолм, Сараево, Варна… Сред тях е и „Златна роза“, за ролята ѝ във филма „Безбог“ (реж. Ралица Петрова). През 2016 година Ирена получава специална покана за членство в Европейската филмова академия, създадена в годината на нейното раждане – 1989.
През 2019 г. на същата тази етажерка с отличията се нарежда и престижната национална литературна награда „Елиас Канети“, която Рене Карабаш получава за дебютния си роман „Остайница“. Същият роман ѝ носи и две важни номинации – за Роман на годината на и Литературни награди „Перото“. „Остайница” влиза в официалния каталог Contemporary Bulgarian Prose 2019: Ten Books from Bulgaria на Националния център за книгата, заедно с книгите на още девет доказани съвременни български писатели. Романът „Остайница“ е преведен вече на френски и арабски и предстои да бъде публикуван във Франция и Египет. Текстове на Рене Карабаш са включени в сборника Антология на най-превежданите български писатели.

Предишната ѝ стихосбирка „Хълбоци и пеперуди” е с номинация за Национална награда за поезия „Иван Николов“, което нареди Рене Карабаш сред най-младите номинирани за наградата поети. Отличена е и с първа награда за белетристика в Националния литературен конкурс „Боян Пенев“, а книгата, освен в България, е представяна и в Кеймбриджкия университет, в Лондон и в Прага.
В областта на театъра Ирена Иванова се развива като режисьор и драматург. Сред нейните театрални проекти са спектакълът „Очи сини коси черни“ (по едноимения роман на Маргьорит Дюрас), поставен от нея на сцената на Театър „Възраждане“, и участието ѝ в спектакъла „Портретът на Дориан Грей” (реж. Стайко Мурджев, по романа на Оскар Уайлд), на който тя е драматург и асистент-режисьор.
Ирена Иванова е основател на Творческа академия „Заешка дупка“, която ангажира изявени български писатели, сценаристи и драматурзи, които помагат на пишещите хора в България да усъвършенстват и издадат своите текстове и ръкописи. Приемът за есенното издание на Академията в момента тече, в търсене на своите нови таланти на словото. (Повече за него можете да откриете на страницата на Творческа Академия „Заешка Дупка“ във Facebook).
Отвъд всичко това Рене е човек като вас, деликатен и безразсъдно смел, който ще опознаете още от първата страница на стихосбирката й „Братовчедката на Зорбас“.

Книгата вече може да бъде намерена в по-добрите книжарници а в сайта Ozone.bg можете да я откриете с 10% отстъпка!

*Ако в някоя книжарница все още не е налична, можете да я поръчате на книжаря и да ви бъде доставена.

Думи за „Братовчедката на Зорбас“:

Има нещо естествено и директно, нещо осезаемо в най-добрите стихотворения тук. Като да усетиш семката от домата между зъбите си, сцепената вежда, вкуса на смъртта и детството. Личен репортаж за пътя и порастването – подир трабанта на миналото, бащата – градинар и гробар, пътешествията на майката през магнитите от чужди градове на хладилника, запушените с дъвка ключалки, през които все пак успяваш да зърнеш – смърт няма. Прямо и лично, намерило себе си писане.
– Георги Господинов

Все ми се струва, че поезията не е за разбирачите, а за повярвалите в нея. Може би, защото читателят и поетът свързват сърцата си с копринен конец, по който вървят изранените ходила на Господ. В това последно проявление на божественото, от гърдите чудодейно прорастват кактуси, научаваш се да спиш с отворени очи докато другите бълнуват, чуваш смеха на баща си, вееш се като памучно бельо на простора Му и все повече не разбираш, но вярваш, че поетът жив лежи вкопан на хиляди метри в небето.

След „Хълбоци и пеперуди“ бях убеден, че поезията на Рене Карабаш вече е достигнала своя връх. Рядко съм бил толкова щастлив когато греша.
– Димитър Стоянович

Целият свят събран в магнитите на хладилника. Това е поезията ѝ за мен. Автентична. Русокоса, с остър поглед. Когато я видях за първи път… носеше ПАПКА. В нея – проект. Той излезе оттам и заживя. Явно всяко добро начало е събрано в папката от нашата баба.
– Снежина Петрова

Aко човек просто я слуша или чете, тя сякаш е на нашата земя от много по-отдавна. Пораснала, помъдряла и толкова, толкова земна.
– Петра Денчева, списание ELLE

Изгря звезда на българското, а и не само, литературно небе. Очаквам публиката и критиката да го оценят подобаващо.
– Светлозар Желев, списание DIVA

Богатият на метафори и подводни течения език є е втора природа, визуалната образност също. Текстът се лее, читателят се понася, унася, хипнотизира.
– Милена Ташева, Аз чета

Езикът ѝ „високо е люлян от вятъра“, а думите є удрят като жилави камшици, след които остава парене по кожата. Това е Рене Карабаш – ярък представител на столичното арт съсловие, която няма как да подминете на улицата, без да се обърнете след нея.
– Кристина Димитрова, Webcafé

Избрано от стихосбирката „Братовчедката на Зорбас“:

ВЪЗМОЖНОСТ ЗА КАПИТУЛАЦИЯ

Тази любов е минно поле
премислям всяка крачка
изчислявам разстоянието между окопите
прехвърлям възможностите за капитулация

Понякога бомбата гърми в краката ми
друг път я чувам далече зад мен
само тогава обърквам огъня ѝ за цвете
което шеметно желая
но не мога да помириша

ТАЗИ КОЯТО СИ ТРЪГВА

Родена в грешната епоха
тя завършва държавния университет
по Масови напускания с отличен
след което написва
Книга на изоставянията
страховете ѝ се превеждат на множество езици
след премиерата на книгата авторката изчезва
безследно
някои казват че са я виждали да маха
от сбърканите букви в книгата ѝ
други изобщо отричат подобна книга да съществува
трети си обясняват изчезването
с академичната ѝ квалификация
от която тя научи най-важното:

Напускането се случва само веднъж
в ден съвсем обикновен
птиците пеят колите летят
и никой не забелязва
празната половина на синята пейка в парка

КАКВА ШЕГА

Обичам те
каза Пинокио
и ми бръкна в окото

AMOUR

Може би това е любовта:

да наблюдаваш струйката кръв
потекла от носа на любимия
да бършеш своя собствен нос

и кръвта отсреща да изчезва

МОМИЧЕТО С НАЙ-МНОГО ПРОФЕСИИ

Сутринта я видях да разхожда кучетата на всички съседи
после я разпознах в кварталния магазин
продаде ми три лимона и ми се усмихна
след час беше служителка в банка
обслужи ме подобаващо и ми пожела приятен ден
в три на обяд водеше новините
по първи канал
в пет часа пълнеше резервоара
на колата ми
след половин час ми каза че ме обича
в шест ми роди деца
в седем ми сервира вечерята
в осем ми показа точно колко ме е чакала
в девет ме попита как е минал денят ми
в десет остаряхме заедно
в единайсет целунахме внуците
и в 12 вече сънувахме онзи сън
от който щяхме да се събудим
в следващия наш живот

като новородени

КОГАТО МИ ЛИПСВАШ ГОТВЯ

Внимателно нарязвам безпокойството
добавям сол
къкря на слаб огън

Лука режа с очила за плуване и шнорхел
сълзите пълнят очилата
удавянето е въпрос на въображение

Преди да махна всички чувства от котлона
застройвам спомените
една сълза пада вътре
и се пресичам

Точно тогава срещам себе си
липсата ти си отива
вратата на сърцето се отваря
и замирисва на дом

Вече има при кого да се прибереш

ЦЕЛУВКАТА НА ЮДА

Един и същи сън всяка нощ:
аз съм Исус
и Юда ме целува преди да се събудя

Отварям очи и поглеждам ръцете си
белезите от кръста сивеят в шепите
като очите на гугутка
и един въпрос не спира да ми дава мира:

Защо Юда ужасяващо прилича на мен?

Галерия „Лампион“ представя

Yavor Boyanov’s Birthday Party/Exhibition

Извънредна изложба след извънредно положение

23 юни – 6 юли, 2020

Ситуацията с COVID-19 доведе до отлагането на две мои изложби тази пролет и затова, навръх рождения ми ден, реших да направя една специална и непредвидена 🙂
Заповядайте на 23-ти юни в галерия „Лампион“ от 19 ч., за да изпием по чаша вино в компанията на сюрреалистичните персонажи от предстоящи и минали мои проекти.

Явор Боянов

Откриване: 23 юни, 19:00 ч., Галерия „Лампион“ (гр. София, ул. „Кракра“ 2А)

Явор Боянов е роден през 1985 г. в Сливен. Завършил е рекламна графика в Националната художествена гимназия „Димитър Добрович“ в родния си град и специалност плакат във факултета по изобразително изкуство на Великотърновския университет. Има Магистърска степен по филмово и телевизионно изкуство в Нов български университет.

Чрез изкуството си художникът изгражда собствени митология и символика. Съчетава образи, извлечени от подсъзнанието си с разнородни влияния от поп-културата, но и от окултизма и мистицизма. Често си служи с оксиморони и комбинира противоположни или несъвместими естетически категории. Изследва двойствеността във Вселената и изменчивостта на реалността.

Самостоятелни изложби:

2018 – The Æon of the Postartist (Галерия „Ракурси“, София, България)
2018 – Blessed to be Damned (Галерия „Етюд“, София, България)
2014 – Comfortable Nightmares by Yavor Boyanov (Галерия „Викинг“, София, България)
2013 – Yavor Boyanov: PAINtings 2008-2012 (Галерия „Май“, Сливен, България)
2013 – Yavor Boyanov: Valentine’s Day Special (Ателие „Пластелин“, София, България)
2009 – Глад за безумие (Художествена галерия „Жеравна“, Жеравна, България)

Избрани участия:

2019 – Участие в „На открито“ – проект на Галерия „Ракурси“ (Метростанции на софийското метро, България)
2018 – Участие в Imago Mundi – Join The Dots / Unire le distanze (Salone degli Incanti, Триест, Италия)
2016 – Участие в „Art-Athina“ – Международен панаир на съвременното изкуство (Faliro Pavilion, Атина, Гърция)
2016 – Боянов/Рамирез (Commanda Camp, София, България)
2015 – Участие в Есенен салон на галериите (Национален дворец на културата, София, България)
2015 – Участие в Imago Mundi. Luciano Benetton Collection. Map of the New Art (Фондация „Джорджо Чини“, Венеция, Италия)
2015 – Участие в „На Северния полюс няма ъгли“ (Градска художествена галерия „Борис Георгиев“, Варна, България)
2014 – Участие в „Асамблея на срама“ (Галерия „Мозей“, София, България)
2014 – Участие в „Готик Фест София“ (Клуб „Neu Berlin“, София, България)
2014 – Участие в „Младото изкуство като обект на желание“ (Галерия „Ракурси“, София, България)
2011 – Участие в „Love/Kiss“ (Културен бар „ДАДА“, София, България)

Филмография:

2012 – Моделът (документален филм)
2010 – Монолог на едно емо (експериментален филм)
2009 – Нарцис (експериментален филм)

Поемата „Хартиено момче“, откъдето идва и заглавието на стихосбирката,  е ключова за новата книга. Тя разчита буквените и препинателните знаци, проследява противоборството между тях, разграфява абзаците, създавайки един колкото фиктивен, толкова и реален образ на пишещия човек. Новата стихосбирка ще бъде предствана онлайн от поетесата Рамела Бохосян, а домакин ще бъде читалище „Алеко Константинов“ гр. Пловдив. Събитието ще бъде проведено на 22. 05. 2020г. от 17.30ч. Излъчването на живо ще бъде осъществено на страницата на автора, като първите двайсет и пет коментирали ще получат стихосбирката като подарък.

Линк към страницата на Иван Мирчев – https://www.facebook.com/ivanmirchev78/

Авторът ще отговаря и на въпроси, на онези, които биха желали да научат повече за книгата и за него.

От книгата „Хартиено момче“

Хартиено момче

Кръвта нахлу в невидими пространства,
а вените му – сплетено кълбо.
Тече във тях мастило и писалка
без пощенска кутия и писмо.
По кожата от болест избледняла,
изникват букви, точка, интервал.
А някакво изтънко горда главна
изисква почитта му на васал.

Не вкупом, а потайно се промъкват
симптомите на празното поле,
и както във боляща плът се впиват
ъглите остри – опреш ли във ръба –
тъй както от жарта мехурите подуват се,
а болката във тялото тупти,
така и знаците (той вижда ги!) прииждат,
с възторг чертаят нови редове.

Под лакътя дефис прокарва скалпел,
а пъпли запетаята навред,
отделя кост от стави без упойка,
на части обобщава, пренарежда
и вметнато като едноок пират,
екипажът си на абордаж повежда.
Удивителната – с множество пленени –
защо изхвърли в трюма с вещи похабени?

5

Обърнат настрани – в гърба му нажежена,
огромна въпросителна лежи
със цвят на прегоряла мед тъмночервена,
извива се и огнено искри.
Нима ще бъде роб на нейната повеля,
един след друг, която бълва все камшик?
Отговорът ли как да намери,
щом тя мълчи и не издава звук?

……………………………………………………………

– Какво е туй? – извика лекарят. – Безочие!
Нима са очилата двоеточие?
И що за кожна болест е това?
И без да му постави диагноза
– обиден от нелепото сравнение-
изписва сякаш автограф, издаде направление.
– Излез на слънце – заключи той. – Дете.
Приличаш на Хартиено момче.

Професор А заклати със глава.
Професор Б от нищо не отбираше.
Професор В ядоса се на А.
„Ахм, че сложен случай – си мърмореше. – Тук има
качествени изменения, но има място и за притеснения.
Това е рядка болест, ала обаче
да се оформят чак пък буквените знаци?
Пигментни някакви образувания, които без съмнение,
едва ли не се свързват в изречение.
И тъй, от мен приятен ден.
Това Хартиено момче не е за мен.“

Бащата – ер голям – остана без тоналност,
а майката изохка лабиално.
В ударено такова положение
потърсиха компактно те спасение.

След преглед и анализ на признаците диферинциални,
една гледачка – с поглед ням и глух,
присъда, свързана с болестта изрече:
„Виновни те са! Книгите, вземете!“

………………………………

Настана ропот и още повече се вмъкват редовете,
безмилостни абзаци – после друг,
притичват батальони, сменят се позиции
в задачата да образуват текст.
Момчето от хартия залинява,
косата му е вестник изхабен.
Отпусната, дланта му разпростряна,
навива пръсти сякаш пергамент.

И няма лек за болеста коварна,
пробиват думите – разпукани зърна.
Очите – две огромни сричкотворни,
фитилът тъй догаря на свещта.
Изсъхнал лист от издание прастаро,
разпадна се, но в други светове,
героите пречудни го обграждат.

Наричат го Хартиено момче.

Стъклото

Стъклото – без да искам – замъглих,
светът намръщи се на дързостта ми явна.
Не кирка и лопата взех, а стих.
Конструкцията се оказа странна.

Омесих вар от падащи звезди,
прибавих бегъл щрих и четка от буркана.
Отрязах тънък резен от луна
и рими си приготвих за кофража.

Но придойде зора,
заключих инструментите в ковчежето,
в краката слънчев лъч се заигра
и без да мисля го прибрах във джоба си.

Тъй скелето самичък изковах
и тухли си направих разноцветни.
Стих след стих. Етаж подир етаж.
Изкачвам стълбите и радвам се по детски.

Невеста

Невеста тази вечер ми стани
и с тебе ще играем по жарава.
Сред буен огън, хора и сплетни,
ти цвете закичи ми за награда.

Невеста тази вечер ми стани
и не ламя – а аз ще те погълна.
Тез менци до реката остави,
с хора´и песни аз ще ги напълня.

Невеста тази вечер ми стани,
носията хвърли ти без забава.
От твойта тънка снага и очи,
побиват в мене тръпки до забрава.

Какво от туй, че ще ни сочат с пръст,
за тебе и хайдутин див ще стана.
С ръка обгърнал тънкият ти кръст,
ще хванем пътя нейде из балкана.

Храна ще ни донасят зверовете,
вода от извора ще пием бързоног.
Луната – пръстен златен – ще ни свети,
сърцата ни ще свърже във оброк.

Иван Мирчев  завършва средното си образование през 1999г.  в гр. Стара Загора. През 2006г. завършва курс по компютърно обучение, а през 2007г. курс по английски език. Интересува се от теология, право, маркетинг и творческо писане. Мечата му е да пише.  През 2015г. е издадена и първата му книга със заглавие „Отблясъци от дъното“, а през 2016г. издава стихосбирката „Озарени пристанища“. От 2016г. е студент в Пловдивския университет „Паисий Хилендарски“, специалност- „Българска филология“. От 2017г. е член на Дружеството на пловдивските писатели. От 2019г. работи като образователен медиатор по проект „Подкрепа за успех“ към МОН. Със свое Решение, местният парламент на община Родопи отпуска средства на поета,  за да издаде своята нова стихосбирка „Хартиено момче“.