Когато се изправихме пред врага, аз се изкачих на върха на една висока скала и се превърнах в орел. След това се спуснах върху врага, като го нападнах с нокти и клюнове. Той беше толкова изненадан, че се предаде незабавно.

„Чудните приключения на Барон Мюнхаузен“
Рудолф Ерих Распе

Слънчев камък искам да бъда, в процеп на сребриста скала. Дърво
полетяло в урвата, с корени жадни, нахранили дънера с годишните
кръгове от буйни разцвети, преображенски митарства, снежинка с
рога в чичопейовите гнезда. Искам да бъда парабола, стремително
птици по нея нека летят, преди неподвижно да виснат във въздуха.
Гръмотевичен облак да съм и следа в прахта от обратната страна на
Луната. Искам да бъда перото от Ангел на нечия шапка. Неопалената
къпина в просеката между слънчогледите и щурите вретена на житата.
Не ми отговаряй сега. Промеждутък от време ти трябва. Недомисляй.
С нокти и клюнове ще довърша врага си, докато ти проповядваш. Не
смей да ми пречиш. Аз съм орел, като оня двуглавия от жезъла, с който
изправяш човешките гърбици. Изненадах врага неочаквано, затова се
предаде. Ще кръжа над старото стълбище, дето скрибуца, като ритлите
на каруца, откарваща онези „безсмъртните“, сред пепелявата улица с
тъжните къщи до църквата. Ще погледна отгоре певницата, полилеите и
владишкия трон, вдясно от царските двери- иконите и кръжилката. О,
всъщност, Ти виждаш заблудата. Напиши ми с лъча, който се спуска
от купола: Дали си струва всичко, неочаквано и изведнъж да се сбъдне?

Илияна КРЪСТЕВА

Откритите уроци на доброто

За най-малките възпитаници на Средно училище „Св. Св. Кирил и Методий“ в Брегово краят на тази учебна година ще бъде отбелязан по един особено тържествен и неповторим начин. Свидетелствата на учениците от първи до трети клас и грамотите на най-добре представилите се през годината ще бъдат връчени по време на поредния Пети открит урок на проф. Венелин Терзиев, който ще се проведе на 31 май 2024 г. (петък) от 19.00 часа в големия салон на Народно читалище „Развитие 1897 г.“ в гр. Брегово. Специални гости на церемонията ще бъдат проф. д-р Маруся Любчева – дългогодишен преподавател в Университет „Проф. д-р Асен Златаров“ – Бургас, заместник-кмет на Община Бургас, народен представител и евродепутат, и Негово високопреосвещенство Видинският митрополит Даниил.

Събитието се провежда под патронажа на г-н Илиян Бърсанов – кмет на Община Брегово, със съдействието на Видинската света митрополия и Народно читалище „Развитие 1897 г.“ – гр. Брегово.

За доброто настроение на гостите е подготвена специална програма, участие в която ще вземат популярният изпълнител Светослав Стойчев, училищните таланти – Роксана Михай Гъжу, Формация „Палавите козлета“, Танцова група „The Spectre“, както и Иван Мартинов и Людмил Иванов, които са обучители, инженери и специалисти по информационни технологии от IT Академия „Дигитален и актуален“ – един проект, финансиран от Министерството на младежта и спорта, в който участват ученици от гимназиален етап на обучение. В рамките на открития урок учениците ще представят идеята за виртуален музей на училището, което отбелязва 160 години от създаването си. Дигиталният музей е с добавена реалност и използва изкуствен интелект, който чрез интеракция визуализира интересни моменти от историята на бреговското училище. В различните секции на музея се разказва за основателя – даскал Йон Чолака, за миналото и за настоящето на училището. В галерията на музея могат да се видят дигитализирани копия на снимки и филми за образователната институция .

За доброто настроение на участниците и гостите на тържеството ще се погрижат и по-големите ученици, които са подготвили модно дефиле под наслов „По червения килим на училището“. Участниците в дефилето ще се състезават за наградата „Крал и кралица на вечерта“.

В програмата на Петия открит урок е включена и среща с проф. д.н. Венелин Терзиев, проф. д-р Маруся Любчева, както и Негово високопреосвещенство Даниил – Видински митрополит от 13.00 ч. в Народно читалище „Цвят 1870“ в гр. Видин.

Една среща с проф. д.н. Венелин Терзиев и проф. д-р Маруся Любчева на 31 май във Видин

Общественото развитие е съпроводено с поредица от продължаващи кризи, които променят социалните системи. Социалните системи имат свои собствени характеристики и не могат да съществуват сами по себе си. Независимо, че и в научната, и в популярната литература се срещат различни дефиниции и различни тълкувания, те са тези, които формират социалните нагласи на индивидите (хората) в средата.

Историците говорят за цикличност в промяната на социалните системи, като има само известна точност в тази логика. Трябва обаче да се подчертае, че промените, които настъпват в социалните системи, са причинени от определени обстоятелства и фактори, които оказват силно влияние върху самата система. Турбулентността, която предшества определени трансформации в социалната система, е сигнал, че периодът на промяна на системата ще настъпи скоро.

Сигналите за промяна на социалните системи са голям набор от събития и действия, които се случват в определена последователност. Такива могат да бъдат честите регионални военни конфликти и напрежение в определени общности, които създават дискомфорт при съжителството на определена група хора и много други.

Съществен проблем е разминаването в действията между тези, които управляват социалните системи, и тези, които участват в социалните системи. Когато очакванията на едните и на другите са в различни посоки, разривът в тази социална система е напълно предвидим и очаквано възможен.

Налице са всички елементи на състояние на напрежение на съществуващите социални системи. Вътрешната и външната среда функционират в поредица от дефектни процеси. Това не само създава усещане за провал в тяхното съществуване, но и предвещава много предстоящи трансформации. Правилата, създадени за нормалното функциониране на тези социални системи, са изчерпали своята същност и трябва да бъдат заменени от други, нови правила, които задоволяват съществуването на новите социални системи.

Промените, които ще трябва да приемат индивидите, участващи в тези нови обществени социални системи, могат да се окажат непосилни за някои от тях, за други – неприемливи, а за трети – обективно невъзможно физически да преживеят тази трансформация.

Промените в образователната среда са част от тези трансформации – дали имаме подготвеност да отговорим на тези предизвикателства или сме в период на осъзнато бездействие са сериозни въпроси, които очакват подготвени отговори.

Срещата с проф. д.н. Венелин Терзиев, проф. д-р Маруся Любчева и Негово високопреосвещенство Даниил – Видински митрополит ще се проведе на 31 май от 13.00 ч. в Народно читалище „Цвят 1870“ в гр. Видин. Тя има отворен характер и всички, които имат интерес от тази тематика, са добре дошли.

Интервю с изпълнителя на български народни песни –Божидар Златков за Културни новини

– Традициите са нещо, което е в основата на оцеляването на род и Родина. Къде откривате Вашата същност и там ли е и мястото на българския фолклор?

– Познаването на историята, на обичаите и на традициите са предпоставка за пребъдването на една нация. Тяхното поддържане и зачитане са от голяма важност за оцеляването на рода и Родината и съхраняването на националната идентичност. Нашият фолклор има място в сърцето на всеки българин и чужденец, който го разбира и тачи. Мястото му е в живота и в ежедневието ни. Моята същност като творческа личност е на първо място – националната ми принадлежност – българин, и второ – човек на изкуството и на словото – певец и учител.

– Живеем във време, съпътствано с доста кризи – къде остава изкуството в това ни живеене?

– За съжаление то е на заден план, а по̀казното и „видимото“ изкуство е принизено на доста ниско ниво, изкривено или опошлено. Все пак не бива да забравяме, че ролята на изкуството е да извисява душата на човека и да му дава духовна храна. За щастие има много примери за личности и институции, които успяват да правят такова изкуство, дори и в наши дни, и това е похвално и трябва да се оценява.

– Пеенето е трудно начинание, което изисква добра подготовка и, разбира се, публика, която да го приема. Къде откривате допир с Вашата публика и как откривате добрата песен за Вас?

– Пеенето е, на първо място, дарба, която, обаче, трябва да се развива и култивира. Успехът в пеенето като част от популярното изкуство, изисква и развиването на редица други качества, за да може един талантлив и добре пеещ човек да се представи като артист пред широката публика. Най-ценни за мен са срещите ми на живо с хората – на техните празници – събори, фестивали, сватби, кръщенета, годишнини. Там виждам тяхната реакция на песните ми и има взаимност. Винаги пея на живо на своите участия и по този начин пеенето ми отразява емоцията на момента. Обичам да общувам с публиката и, когато това е възможно, слизам от сцената и пея сред хората, хванати на хоро. Там е магията; там е спойката.

Относно това как избирам песните си – това зависи от няколко фактора: от типа песни, които харесвам, от препоръките на композиторите и вокалните педагози, с които работя и, не на последно място, от търсенето на пазара, колкото и цинично да звучи това. Един изпълнител трябва да пее песни, които му прилягат и да има разнообразен репертоар, който да обогатява в да е в синхрон със своето развитие.

– Участвате в много фестивали, конкурси и други изяви, в които музиката е част от съдържанието – как се готвите за тези срещи?

– Подхождам с голяма емоция към всяка покана за събитие. При концерт подготовката включва подбор на репертоар и работа по него. Когато става дума за интервю или събитие, където основно ще говоря, мисля и се подготвям по темата или обичая, който ще се разглежда. Понякога в подготовката се включва и подсигуряване на реквизит, танцьори, дрехи и т.н.

 – Къде оставяте музиката, когато сте в другото си амплоа –на преподавател, или тя продължава да бъде част и от това Ви поприще?

– Музиката съпътства ежедневието ми неизменно и е част и от работата ми като учител. Използвам песни в уроците си за различни цели; използвам музика за създаване на определена атмосфера или настроение сред учениците си. Освен това, в момента следвам „Музика“ и се подготвям да бъда учител и по музика.

 – Кога най-силно усещате обичта на хората?

– Когато са искрени и неподправени. Когато са директни и се веселят от сърце и танцуват на песните ми; когато скришно бършат някоя сълза на „Дядовата къща“; когато са искрени в радостта си за моите успехи и когато са директни в критиката си към това, което правя. Щастлив съм, защото от малък винаги съм получавал много любов и се радвам на обич и уважение – от семейството, от приятелите ми, от учениците и колегите ми, и сега – от публиката ми. Това е безценно богатство и моята най-голяма награда.

 – Трудна ли е пътеката на изпълнител на фолклорна музика?

– Всичко в живота е трудно, но човек трябва да се бори, за да има развитие и да напредва. Като цяло, за изпълнителите на музика в България е трудно по ред причини, а за изпълнителите на фолклор, бих казал – умерено трудно. Има конкуренция; има липса на подкрепа и установена процедура; няма подкрепа от страна на държавата; има подмяна или липса на ценности; има криворазбран шоубизнес; има контраст между обтразование и подготовка на изпълнители и реалния пазар; има много талант и упоритост в страната ни. Да кажем, че е въпрос на работа, упорство, късмет и, за радост, все още и на талант.

 – Приятелите са важно нещо от човешкия живот – срещнахте ли предателства или повечето приятелства устояха във времето?

– Предателства – не бих казал. Факт е, че хората се променят и вървят по своя път, който често отвеждат всеки в различна посока. Но истинските приятели остават такива, независимо от времето и разстоянието. Вярвам, че истинските хора в живота ми са все още до мен и съм благодарен за тях. Нека правим разлика между приятели и познати.

 – Човешките отношения са в тежка криза, както и обществото ни – какво може да помогне да бъдем по-добри в тези отношения?

– Себеуважението, реалната представа за ситуацията, положителното мислене, уважението и страха от по-възрастните и от Бога, смирението или старанието да бъдем смирени. Обичта – към партньор, родители, Родина, занимание.

 – Как успявате да останете сам със своите мисли и чувства?

– Аз никога не съм сам – в мен непрестанно звучи музика, има ритъм. В главата ми е постоянен монолог или диалог. Нека не звучи налудничаво, а по-скоро комично. Иначе, ако трябва да отговоря сериозно на въпроса – когато съм сам сред природата или катеря в планината; когато съм у дома, на село, с изключен телефон и без лаптоп; когато творя.

 – Показвате ли на околните Вашето отношение към тях? Има ли искреност в това Ваше общуване?

– Старая се да бъда открит и директен в общуването си с хората. Винаги подхождам с доверие, прямота и позитивизъм, но все пак една реакция от моя страна не може да не отрази енергията или тона, насочени към мен. Както всички знаем, в общуването си използваме не само реч, но и много други невербални средства. При мен е същото, дори в малко по-голяма сила, предвид това, че се занимавам със слово от една страна и с музика – от друга.

проф. д.н. Венелин ТЕРЗИЕВ